Теми списък.

Обновяват се, предстои допълване на още теми.

Общ брой теми до момента => 28 <=

Към началната страница, цъкни на символа => ஜ

 

Деца-индиго.

 Въпрос на темата:

"Здравейте, забелязвате ли колко са различни децата днес, дали все пак наистина човечеството преминава в нов етап на развитието си. Имам две деца на 12 и 16 години, които са точно като описаните от много изследователи, учени, педагози масово явление и не знам накъде отива този свят???"

 Източник:  http://spodeli.net/story.php?ID=21436

 ------------------------------ Мой отговор: ------------------------------


 
Оставете хората да вярват, няма нищо лошо. А и защо да не вярват в нещо. Вярата ни помага, да изградим своята ценностна система, и от там да повярваме и в свойте възможности, придобивайки по-голямо самочувствие. Никой не може да живее без да вярва в нещо, каквото и да е. Дори и агностиците и атейстите, който казват, че не са вярващи, пак вярват, но вярват в себе си. Което е една и от целите на самите вярвания. Това помага, особено ако е положително и с добри намерения и мисли.

А относно новите представи, навлези в нашия бит и ежедневие от сравнително скоро, с които поставяме и разграничаваме децата, и хората попреминали детските възрасти. Мога да кажа само, че това са просто нови етикети и наименовеания, на нещо което още от миналото си е било съвсем видно и ясно. Че има хора, който се развиват по бързо от други, който са по-чувствителни. Който са развити по всестранно, или съсредоточено в някакво направление. Защото да кажем, имат вродени таланти и заложби. Напълно нормално. По какво могат да се разпознаят, най-често, че са много наблюдателни, прозоливи, паметливи, и отчетливи, същевременно и някак по-различни. Сега някой би си помислил, е какво, другите не са ли така също, и да и не. Защото средата в която отрасват, допринася за развитие или задълбочаване на качествата им. Странно е, че чувствителните хора, все се падат в среда която е с нещо груба, и срещат неразбирателство. А това ги кара да се затварят в себе си, или да се изпълват с негативност към останалите. Има и изключения де.

Не се изненадвайте, всеки век си има свойте наименования с които да се разграничават хората. За едните, ще са нещо нормално, защото ще искат да изпъкнат с нещо, тъй като не откриват къде е тяхното място в света. На други, не искащи никой да изпъква, и хората да са една обща вълна, няма да им харесва. За трети, няма да има никакво значение.

Много интересно е, как още щом информацията за индиго, и другите типове, се появи, бързо доста попреминаха през тестовете, и се самоопределиха, и титулираха, като такива и онакива. Е, нормално. Но аз не мисля, че едно индиго, би си казало че е такова. Каквито са описанията и характеристиките, такива типове хора, ще бъдат чувствителни, предпазливи, до някъде притеснителни, но и съмняващи се, в принципите които им се дават наготово. Както и това което би се опитало да ги категоризира и самоопредели. Тоест едно индиго, би се съмнявало да е такова, и не би се поставило в една норма, или ограничение. Или ако обстоятелствата го поставят, не би казало, аз съм това и това. Или иначе, много хора, поставили се в общия кюб, дори не покриват характеристиките на типа и не са индиго. А само хора който са самотни, и имат нужда да се почувстват значими и за
тях това е една разпускаща възможност.


~winterfire~

Къде са децата ни?

Въпрос на темата:

"Напоследък ходя из улиците и не виждам деца. Къде са? 15:00 следобед е, часовете са свършили, прибрали са се вкъщи, хапнали са и после ги няма...
От няколко години аз не съм видяла момичета, които скачат на въже пред блока. Не съм видяла група деца да играят на криеница, или да люпят семки на някоя пейка, няма ги онези, които играеха на туба. Не знам от кога не съм виждала по улиците начертана "Дама" или "Кър". Все по рядко виждам деца, които ритат топка и не съм виждала деца, които играят федербал. Преди тичахме с кучето на някой съсед, сега кучетата са на каишка, облечени в дрехи... а децата къде са? А ето едно. Седи в кафето с мама татко и оглежда хората, докато мама и тате се карат за нещо. О, ето още едно - играе на телефона си, докато мама си слага гланц за устни на светофара. Ето и трето. Качва се в колата на тате.Децата ни са самотни, приятели и много нещастни и всичко това ескалира след това в прогимназия. Ние сами създаваме за своите деца Ада, от който се опитваме да ги предпазим. Тази свръх протекция обрече децата ни на самота. Те са все някъде затворени, а когато излизат, излизат по кафенета, пицарии или със "семейството" на семейна почивка. Най-добрият им приятел е компютъра, но имат 1222 приятеля във фейсбук. Детето се ражда и две години мама е неотлъчно до него. Не го оставя само - нормално, то все още има нужда от постоянно присъствие, за да оцелее. Но расте, а мама продължава да не се отделя от него. Записват го на ясли, после на предучилищна, после става първи клас, седми, 12 и задължително трябва да следва. На 23-24 все още мама постоянно е с него, а то не е готово за живота. Но същата тази мама очаква да бъде готово и започва да казва тежки неща, неверни неща, но не изпуска контрола. Кажете ми, нормално ли е на 25 все още да се съобразяваш със желанията на родителите си? И още... кажете ми, нормално ли е да изпитваш едва ли не вина ако видиш ли твоите желания се различават от тези на родителите ти? Светът не е станал по-жесток, едни и същи са си улиците, но ние станахме прекалено страхливи, прекалено нещастни и така здраво сме се вкопчили в децата си, мислейки, че те са длъжни по условие да ни обичат, защото сме посветили цялото си време на тях. Прадокс! Не ни обичат заради това... заради това ни намразват. И колко е страшно, приятели?! Колко нечувано жестоко, че когато това дете стане на 12,13,14 пише в анонимни сайтове, че иска да се самоубие. Каприз ли е? Не! Зов за внимание е! Децата ни страдат, въпреки тази свръх протекция, която ги затвори по всякакви занимални, курсове и т.н. (само и само да не са сами) или именно заради нея. И разбира се, системата, която създава роби измисли и закон за това - родителят не трябва да оставя децата си сами, защото следва глоба. На седем години се прибирах сама от училище, играех пред блока с другите деца на туба, написвах си домашните и после мама и татко се прибираха. Но доверието още беше дума, чието съдържание значеше нещо - нямаше телефони, не можеха да ме проверяват през половин час. И ако случайно бях решила да излизам навън, преди мама да се е прибрала от работа - оставях бележка "Мамо, навън съм!" Не се обяснявах къде съм... Е, оцелях. Както всички вие... но защо днес, когато живеем уж в по-свободно общество, затворите станаха толкова много?"

Източник:  http://spodeli.net/6/story-25555.html


------------------------------ Мой отговор: ------------------------------

Еххх, ... самата истина! ... Всичко което си написала е абсолютно вярно, до болка!!! Ама какво може да се направи? Могат ли родителите да се преборят със страховете си, и да дадат и свобода на децата си? Могат ли да им гласуват доверие? Да! Но... хората сега, са свикнали да държат всичко под контрол! Не позволяват на децата си да имат време сами да помислят, или вземат решение! Защото се опасяват че детето им ще вземе грешното решение, или ще се случи нещо непоправимо! ... Мисля е ясно каква е причината. Телевизията, вестниците, новините, ако се вгледаме са все негативни, сякаш целят да наплашат хората :)) Съобщават се, на този това се случило, на онзи онова! ... И хората си се плашат да не ги сполети и тях нещо лошо. Да не говорим колко мнителни са всички! :)) Ти казваш, ... не виждаш деца, а видяла ли човек да заговори друг на улицата? :) Хора има навсякъде, а се разминават мълчаливо и намусено! Като че, целият свят им е крив! ... Никой не смее и една дума да каже на друг, ако не му е крайно наложително! И го прави с огромни усилия :D Обществото като една цялост, може да се изрази с думата - асоциално! ... 

Защо листата на едно дърво опадат? ;) Ха, проблемът не е до самите листа, проблемът е в корена!!! Проблемът започна от самите родители, и техните убеждения, как да се живее? ! Любопитното е, че често тези им убеждения, не са техни, а заучени от обществените виждания! Защо? Защото повечето родители не са били готови да бъдат родители, и не знаят как да гласуват доверие на детето си!!! Затова на место да го научат кое е правилно и кое не, просто поставят лимит във всичко, и пълен контрол! ... Е, аз пък ви питам :) Като контролирате и ограничавате живота на децата си, успявате ли да ги защитите от лошите неща? А? Защото явно това не помага! Иначе, нямаше децата да пропушват, да пият, да вземат наркотици, нямаше да стават и отвличания, или други инциденти. Прото го разберете, не можете да предпазите дето си от всичко! Колкото и да ви се иска! Колко по ограничате социaлното развитие на едно дете, то ще намери начин да компнсира чрез друго, и вие няма да разбере дори, как така, може да тръгне по-лошия път, или по пътя на отчаянието! ... А за онези другите родители дето се изявяват като перфекционалисти, ще кажа, не забравяйте че и вие, сте били някога деца? :) Как живяхте, как израстнахте? И не се опрадавайте както всички с, че времената били различни :D То... ок, различни са и какво от това? Нима, разликата значи лишаване от нормално развитие? ! ... :)

Хмм... огромна част от темите в този сайт, са от депресирани, със социална фобия, страхове, и желание за самоубииство!!! Иии... ако забележите, преобладват писаните от деца и наскоро порастнали! Между 15 и 21-24 млади, а какво отчаяние лъха от тях!!! Защото им е трудно да общуват, защото нямат опит в общуването! Тъй като като не са разбирани! ... Най-често четем, че са водили труден живот, родителите им не са ги разбирали, а като са им споделили, затрудненията си, не са искали да им помогнат! Е? Чия е вината? ... Хубаво... създаваме деца :) С каква цел го правим? Децата, не са вещи, не са притежание, не са даденост, и не са банка за бъдещето ви! Те са хора, като вас. И имат нужда да живеят, за да натрупват опит. Няма да бъдете винаги до тях! Нито пък ще можете ги предпазите от всички грешки, който биха направили. Вие също навремето сте правили грешки, не искайте децата ви да са безгрешни, или свършенни! ... :D Ах, все още вярвам, че има хора които създават децата си, без някакви странични интереси и намерения, а от любов, защото са искали, любовта им да има плод, нещо което да ги свързва по-силно, и да обединява любовта им в едно ;)

Далеко сме... далеко от свободното общество! ... Ние само си мислим че сме свободни! :)) Свободата, изисква жертви които не сме способни да дадем! Свободата е и отговорност, а ние сме свикнали да живеем в обществото! За да се възползваме от всичките дадености на съвремието. Днес да си човек, е да си консуматор! Обществото, унищожава мечтите за свобода и ни заточва в една голяма каторга, не толкова с законите и правилата си, а със страховете си. Малцина дръзват да живеят различно - обикновенно са хора с много силна воля!!! Останалите просто следват каквото правят другите, и така до края на живота си, са просто бръмка в голямата обществена "машина". Правят каквото чуят и им се каже! ... Добре описано е в книгата на Ерих Фром, "Бягство от свободата" :) Лошото е, че родителите нямат време за децата си! Нямат време да ги разберат, по-лесно им е да ги "затворят". А колко по-хубаво би било, ако един родител, е като приятел за детo си :) Само така се изгражда доверие между родител и дете! ... Кой ли родител, не е на мнението, че детето му винаги е неопитно и малко? Но кой родител се е запитал, дали познава детето си? Обичайното е, родителя да няма кой знае каква комуникация с детето си. И разговора да се свежда, до, направи ли това, направи ли онова, какво стана, или не прави така и тнк. Обаче, това не е общуване! Ако ги опознаете повече, ще бъдете изненадани, че децата разбират много добре ставащото, че натурата им е много деликатна. И че имат и собствено мнение! Та... ако ви е грижа за децата ви, ще се погрижите да имат самочувствие, да израстнат уверени в себе си, няма как се случи, ако не им позволите да имат и свой живот! :)


~winterfire~

Любовта - реалност или мечта?

Въпрос на темата:

"здравейте. Аз съм момиче на 17 години. Искам да попитам по-мъдрите хора на този свят.... ИМА ЛИ НАИСТИНА ЛЮБОВ или един мъж просто иска забавление от една жена? Знам, че много от вас са намерили половинките си и са щастливи, но не е ли факт че момчетата са меко казано използвачи имала съм много момчета в живота си спала съм с 7 мъже, но нищо повече не мога да РАЗБЕРА защо трябва да си сексуален обект, за да ти обърнат внимание? имам чувството, че един мъж когато разбере че не си девствена гледа по друг начин над теб!!! И постоянно се опитва да ти влезне в панталоните! Много пъти съм се замисляла дали да не почна да лъжа, че съм нямала мъж в живота си, за да променя отношението на мъжете към себе си!!! Аз съм привлекателно момиче, не съм красавица, но имам самочувствие на нормално момиче... Никога през живота си съм нямала сериозен приятел, не знам какъв е проблема, просто не знам!!!! Имам чувството, че мъжете искат само секс! Направо съм отчаяна от тях! Не веднъж са ми разбивали сърцето, не веднъж съм плакала заради мъж! И не мога да намеря правилния! Моля ви, кажете ми има ли ЛЮБОВ на този свят, защото ми писна от разочарования и използвачи! Просто съм разочарована от мъжете! Наистина живота на една жена не е като в приказките с принца на бял кон! Направо съм разочарована от мъжете, които би трябвало да са наши закрилници и пазители и приятели, а в действителност, гледат на теб като на предмед на сексуалните им желания!!!! Благодаря Ви, че ме изслушахте."

Източник:  http://spodeli.net/7/story-22161.html

------------------------------ Мой отговор: ------------------------------


Случвала си на неподходящите, но какво пък, допуснала си някой грешки, но вече е минало, и поне си натрупала свяо опит. Вече знаеш какво искаш. Искаш нещо истинско :) 

Любовта съществува, реалност е, но светът не е малък, и често хората един за друг, се разминават, повече от колкото да преплетът съдбите си. Любовта ме е мит, не е легенда, но ако бъда реалист, ще трябва да ти кажа, че твърде малко хора са откривали и осъществали истинска любов. И от там, за някой те е останала само мечта, но ако искаш да реализираш мечтата си, не губиш вяра :) а продължаваш, до момента в който твоят път и пътя на човека за теб, се пресекът, до момента в който всичко за теб се промени. Докато изпиташ онова силно усещане, виждайки го, който и да е той, че нещо ви свързва, че животите ви са преплетени, че се нуждаеш от него. Усещане, че откриваш част от теб в него, една споделеност на вътрешното ти аз, с чуждото невидимо присъствие :)

Хммм, да изгубила си вяра, но не в самата любов, а в мъжкия пол. Не са всички мъже такива, повярвай ми, не са всички. С който си била и са разбили надеждите ти за чувства, са достигнали до теб, защото са били по-смели, и нахакани. До някъде това че са те заблезалаи, удостойли и отвърждавали твойта красота, те е накарало да го допуснаеш толкова близо до себе си, мислейки си, че че отвърнат на чувствата ти, след като им дадеш каквото искат. Със сигурност, още когато са те видели са искали да преспят с теб. 

Първо опознай момчето което харесваш, или ти е направило впечатление, опознай какъв е, опознай личността му, характера му, преди да позволиш да стигнете до секс. Нали е важно, да му имкаш доверие, на този човек с който си. 

Ами повечете мъже, зависи как ги намирташ, от къде се запознаваш с тях. Ако са хора с голямо самочувствие, или примерно си се запознала с тях от някой купон, дискотека, не бива да очакваш от тях нещо сериозно, разбираш ли. Първия момент, определя много от последващото отношение и връзка между двама. Ако първия мо момент е забавление, а по нататък не показваш, забавлението остава в представите за връзката. Правилно си забалязала, че мъжете са много напористи, ако разберат че едно момиче не е девствено, ами на ясно си защото постъпват така, казват си, е тази има опит, значи ще е лесна. И ето от как се стига до бързите намеци за секс. За да не вижда един мъж, само тялото ти, покажи че имаш личност, като влагаш повече разговори, намесиш и свойте интереси. Повярвай, само така, на един мъж, ще му стане на бързо ясно, че си от момичетта искащи сериозо отношение и чувства. И ако търси лесното, сам ще се откаже. 

И за да не си помислиш, че се опитвам, само да те успокоя, казвайки, че не всички мъже са такива. Го казвам, защото, аз съм мъж, но не ме вълнувам толкова от секса, предпочитам, едно тяло да върви в комбинацията с личност, характер, а отношението с чувства. Мен това ме привлича в противоположни пол. 

Мисля, че си попадала на повърхностни, мъже от типа бройкаджий. Смени средата, запознай се с нови, но не ги избирай по това колко страхотно изглеждат, или щот са много отракани. Вгледай се и в по-обикновенните, и гледай да не са много големи, защото по-възрастните, имащи повече опит, се стремят към секса и използването. 

До Лоша

Не съм съвсем съгласен. Поне с първите абзаци. 

"Ще те нараняват още много, ако позволяваш да го правят. " Няма да я нараняват, ако промени изборите и принципите си. А и защо, да я нараняват, нима казваш че всички мъже са такива. Не са, такива са само натегачите. 

Лошо, имам усещането, че и ти не вярваш много в любовта, въпреки че казваш че я има. Аз съм на мнението, че има правилни и неправилно хора. Помисли, ако гледаме, само кой си заслужава и кой не, звучи много преднамерено, любовта не е преднамерена. А и то може дозина да си заслужават, какво правим тогава? А подходящия/щата, говорим за любов, ще бъде само един/а. А авторката е осъзнала, че иска любов, а не да допусна още мъже до себе си, дето да я нараняват. И да се надява, че някой, ако си реши, освен секса, ще се сети да я дари и с любов. 

Към авторката. Мъжът който ще те обича, няма да гледа само тялото ти, с него ще можеш да общуваш, той би се вълнувал от самата теб. И би те ценял и обгрижвал. Животът си е твой, гледай да го живееш добре и по-възможност щастливо. 


~winterfire~

Химия ли е Любовта - Мит или Реалност?

Въпрос на темата:

"Биологичните модели на секса виждат любовта като инстинкт, бозайничекси инстинкт. Водещи експерти разделят обичта на 3 отделни части: страстно желание, привличане и обвързване. Страстното желание е първичното и включва увеличено произвеждане и отделяне в кръвта на тестостерон (при мъжете) и естроген (при жените) и трае не повече от няколко седмици/месеци. Привличането е насочено към определн индивид и има за цел съвкупление, като негова база за развитие е Страстното желание, водейки до обвързване. Проучвания показват, че когато хората се влюбват, мозъкът отделя: допамин, норадреналин, феромони и серотонин, стимулирайки центъра за удоволствие. Този период има продължителност от половин до три години. Третия етап "Обвързването" важи за по-трайните връзки и за него са характерни отделянето на окситоцин и антидиуретичен хормон. 
Въпроса ми е: При вас първата любов била ли е най-силна? Ако е така обяснението според мен, би било следното: Първичния КиК от тези хормони е несравним, усещането е невероятно, ново, силно, умопомрачаващо, стимулиращо, както и при уптребата на някои забранени от закона вещвства, когато се опитат за пръв път, а впоследствие, за да усетиш пак тази еуфория ти е нужна по-голяма доза... Втори въпрос: Вие как си го обяснявате?"

Източник:  http://spodeli.net/4/story-24774.html


------------------------------ Мой отговор: ------------------------------


Еххх... :) Само да знаеш колко пъти тази тема е спрягана! Чак предполагам, че ежедневно в света, тая тема се повдига поне няколко милиона път :)) Направо е тежка тема, натежала от съмненията на хората! ... Питам ви аз, трябва ли да сме виждали нещо, да сме го изпитали, за да сме сигурни че го има? Като звездите, във вселената има безброй галактики, много от които дори не сме виждали, защото нямаме телескопи за такива разстояния, но с развитието света, достига с поглед и до тях, а после и още по-напред. Та... ако не си виждал една звезда, значи ли че тя не съществува? ;)) Защо ли? Ами същото е с любовта, мит е само за хората който никога не са я изпитвали! Ха, вие които не сте се влюбвали, как поне веднъж не се зачудихте защо? :) Ако не си позволяваш любов, то си е естествено, че и няма да я изпиташ! ... Любов е когато срещнеш подходиящ/ата, и просто се усетите, то e като чувство че си приличате, и сте се познавали винаги!!! Когато общувате, думите ви се преплитат, погледите също. Усещането е всепроникващо, и всеопоглъщо, като че света изчезва, и съществуваш само ти и човека до теб, само двамата! ... Поглеждаш го, и виждаш част от себе си в него/нея. 

Хмм.. странно е когато не сме изпитвали любов, да търсим отговора в медицината и нейните обяснения! :) Ама преди това, за какъв мит става въпрос? Любовта е реалност, толкова реална колкото и ти самия/самата. Както виждаш, дори медицината е доказала съществуването на любов, , макар и по-химичен начин! Къде е съмнението, в какво? Е, да се върна на химичния отговор :)) Науката колкото и напреданала да е, не може да обясни още сумати работи около нас. Науката не знае какво е живот. Не знае какво прави жива, мъртвата материа, за да ни има нас сега. Наука не знае какво е време, ние знаем как го отмерваме. Та... как мислиш, дали науката може да даде обяснение за любовта? ! ... Дали е възможно! ... Щом науката не може да докаже съществуването на душата. Дааа... тялото може да се реже, да се аутопсира, но душата нали не може, и не би могла да се докаже! А за любовта душата е важно нещо? Ако нямаме души, нямаме същности! Ако нямаме същност, нямаме и личност! А не дай се боже да не нямаме личност, тогава какво ще сме :)) 

Дано разбираш! ... Не всичко може да бъде така лесно обяснено! Знам, че има хора за които обяснението на нещо, ги прави по-спокойни, и затова го търсят, мислейки че така ще разберат усещaнето и ще могат да го предизвикaт в себе си. Чуй ме, изкуствено, нищо не може да се предизвика, по същия начин както нормално му. Не изпиташ ли любов, както са изпитвали... Каквито и обяснения да намериш, не се ли влюбиш, за теб ще продължи да бъде мит, докато другите си се гушкат и целуват ;)

Хрумвало ли ти е, че не е важен отговора, ако не си задал/а, правилния въпрос? :) Какво разбираме от проучаването, че в човешкият мозък настъпват промерни, кажи това стига ли за обяснение? Ха, научаваме че, (което от край време си го има като обяснение, нищо ново под слънцето :) в мозъка се отделят ензими! Ок... и това отговор ли е? Отделя се, а защо се отделя, не мислите ли, че любовта не е следствието на субстанцийте, а тяхна причина. Защото ако не беше любовта причината, поради каква причина ще се отделят? ! ... И защо ще се отделят, щом видим и сме с определен човек! Ако химията е началото на "процеса" любов, то човек може така да се самовлюбва във всеки който срещне! :D Аз лично не съм видял да става така, а вие? Защо в конктерен? Ето това имам предвид, а и възниква въпроса, ако химията е причината, кое е причина за химията? ! ... И пак се връщаме на любовта! ;)) Или какво? Ще сe каже, че сами си отделяме ензимите защото ни е на кеф! ... Че ако е така, може постоянно да си ги отделяме и без наличието на друг човек. За съжаление, докато търсите любовта, вън от любовта, никога няма да я постигнете! ... 

"Първата любов", ей, като като се каже първа, явно всеки е с очакването, че през живота му ще има купища различни любови. Ами ако няма? Какво тогава ще правите? Нима е невъзможно, да се влюбиш и да обичаш само в който си се влюбил. Така е, защото материaлния свят, прави умовете материални, и принизява вътрешните ценности, до степента на молекули и атоми, уаааул.... тц.. тц :) Светът е повече от колко може да се види. Е... всичко първо е най-силно. Защото е първо :)) Особено за жените, първата любов, най-често е придружена с първият секс! ... С първата тръпка от него, и последващите емоций. При мъжете, е различно, има такива за който любовта е нещо много важно, и такива за който любовта е нищо. Според мен зависи, от възрастта на която е дошла тази първа любов, както и през какво сме преминали до нейното настъпване. Та.... зависи от живота ни, от характера ни, от нашата душевност :)


~winterfire~

Съществува ли любовта?

Въпрос на темата:

"Здравейте, аз съм момиче на 15 години и си падам прекалено много романтичка. Често хората около мен ми казват, че летя в облаците и ме съветват да сляза на земята, но проблемът е, че не искам и не мога да го направя. Досегашните ми връзки са пълен провал (което разбира се, си е напълно нормално като се има предвид възрастта ми), но поведението на момчетата, все повече ме убеждава, че няма да успея да намеря подходящия. Най-вероятно повечето от вас ще предположат, че гледам много романтични филми и ще се окажат прави. Разбира се, наясно съм, че е неуместно да сравнявам действителността с тях, но гледайки всекидневно грубите и необмислени постъпки на момчетата се отчайвам. Ние хората сме прекалено големи егоисти, че да сме способни на толкова чиста и всеотдайна любов. Или ако съществува е изключение, когато е взаимна (имам предвид, че почти винаги на едината страна и пука по-малко, отколкото на другата). За съжаление сега повечето предимно гледат да са материално облагодетелствени или с времето чувствата просто изстиват. Въпреки, че осъзнавам добре това, отказвам да го приема. Отказвам да приема, че няма да срещна човек, който истински да ме обича и на когото да мога да имам доверие, както и той на мен. Или ако успея да намеря такъв, отказвам да приема, че чувствата ни рано или късно ще отшумят. Мисълта, че някой ден ще водя оттегчителния живот на родителите си ме затормозва отвътре. Не ме разбирайте погрешно, не се оплаквам в никакъв случай, обичам семейството си и ви уверявам, че родителите ми са изградили желязно доверие и обич помежду си, но последната дума с която бих ги описала е "влюбени". А точно това е нещото, което толкова много желая да постигна в живота си. Може би повечето от вас, прочитайки историята ми ще решат, че разсъждавам детински и може би ще са прави. Просто тази тема от много отдавна ме мъчи и понеже често посещавам сайта, реших да пиша и да разбера и вашите мнения. 
Благодаря предварително на всички за отделеното време!"

Източник:  http://spodeli.net/7/story-25332.html


------------------------------ Мой отговор: ------------------------------


Миличка, ... мислите ти не са детински! Разбира се, че ще искаш една истинска любов :) Е, не си само ти, ти си само една от многото, надяващи се живота да им предостави мечтаната любов. Отговора е да! Любовта съществува, ама тя има различни форми, а тази която ти търсиш, е най-чистата й. Тя е рядкост. Чиста любов, се ражда само при среща на две чисти и откровени души! ;) Не е невъзможно, ама за да бъде нещо обичайно, пречат страховете! ... В чистата любов няма място за опасения, съмнения, или страхове. Отдаденост е, отдаденост която не е до разума, разсъдъка, или логиката, защото тази любов е необяснима. И се случва най-неочаквано. Едно торнадо, появило се изневиделица, помитайки всичките емоций и събирайки ги в една единствена, носеща името на човека който обичаш :) 

Каквото и да правиш, идва деня и този човек се появява. Отначало нещо привлича вниманието ти към нея/него! ... Имаш усещането че я/го познаваш. Че с нея/него ще се чувстваш добре. Покъсно установяваш, че имате много общо. Ииии, .. постепенно разбираш, че не става дума за обикновенни съвпадения. А за някаква свързаност, нещо невидимо!!! Така започва... ;) А ти, си на 15! Не бързай за никъде! ... Любовта има планове и за теб! ... ;)) Поживей, времето е пред теб и сама ще се увериш че е така. Виж, нали разбираш, че момчетата които виждаш, (сигурно около твойта възраст) повечето са още деца. Ама пък не е въпроса, да порастнеш телесно, а да си порастнал психически :) А това две различни неща! ... Има такива дето цял живот, няма да порастнат! ... И други, които от рано, са съзрели! За люботва е нужно да си съзрял, защото люботва е изкуство от сърцето. Ако не знаеш езика на сърцето си, не го и познаваш, и не знаеш какво искаш! ... 

Ще срещнеш! ;) А родителите, ами... живота на родителя не е лесен. Да не говорим, за безкрайните притеснения! Това се струпа. Но си права, има такива който са заедно, само заради парите. Други, по принуда, заради общо дете. Трети за да не бъдат сами. Четърти, за да не са странни за пред обществото, се обвързват, щот нали всичко така правят, да не изостанат! :)) Всичко това, не е любов!!! А студен, хладен разум и пресметливост, интереси!!! Любовта, е всичко вън от тези изброени неща! ... Двама да се решaват да бъдат заедно, защото се обичат, а не заради друго. Да създадат общо бъдеще, заради любовта си. Да имат дете, което да е плод на тяхната любов, а не на една безумна нощ! Иии тнк! ... Още нямаш много наблюдения, но има двоики, които и след години запазват любовта си, защото това е което ги е подтикнало да бъдат заедно :)


~winterfire~

Мразите ли любовта?

Въпрос на темата:

"Всяка нова любов ти вдъхва надежда, пеперудите в стамаха те гъделичкат и устните се усмихват без причина просто при мисълта за любимия човек. Поглеждаш с трепет и очакване към телефона, викаш си, да се обадя ли аз?!.., оставяш и чакаш да ти звънне той/тя, но това не се слчва... нослето увисва и тъгата изпълва очите ти, мисли объркват съзнанието ти и се страхуваш, че той/тя може да е поредната лъжа в живота ти. Претръпваш и след часове висене до телефона той/тя звънва, очакваш да чуеш думите липсваше ми, но вместо това ти задават въпроса как си? Какво прави днес? Сякаш леко измърморено под нос съвсем обичаино. Иска ти се да затвориш телефона и да не кажеш нито дума, просто да мълчиш някаде в стаичката си и леко да си поплачеш, разочарованието е болезнено страхуваш се, че никой не може да те разбере и да ти даде това, от което се нуждаеш. Казваш си няма да го/я търся повече, но липсата на любов те съсипва иска ти се да направиш нещо, но нищо не ти хрумва. Той/тя никога нямат достатъчно време за теб. В забързаното си ежедневие ти намираш начин, за да отделиш време за човека на който държиш, но отсрещната страна винаги е ангажирана, когато зададеш въпроса с какво... Установяваш, че е нещо маловажно и при желание можеше да се чуете поне. На въпроса какво стана с нас, преди не се държеше така или усещам хладнина??? Ти се отговаря с думите ИЗЛЕС ОТ ФИЛМА НЯМА НИЩО... да но отговора е незадоволителен, шестото чувство не те лъже, може би знаеш отговора но не искаш да повярваш, че отново разбиват сърцето ти, чувстваш се уморен/а поемаш дълбоко въздух и издишаш и въпреки това имаш надежда, че утре деня ще те накара да се усмихнеш истински отново!"

Източник:  http://spodeli.net/story.php?ID=24215


------------------------------ Мой отговор: ------------------------------

Не, аз обичам любовта! ... ;) И мисля, че се влюбваме 
истински само веднъж, а останалите пъти, в сравнение с истинската е са само един половинчати отблясъци, които не могат да се сравнят с истинската. Ама никой не иска да е сам, и затова си позволяваме да се влюбваме и отново! ... Не виждам причина да мразим каквото и да е. Вие не си ли задавате въпроса, защо по-често попадаме на такива, които са готови да разбият сърцето ни? Това не се ли питате, или изживявате там каквото ви донесе живота, а после на ново същото, а? Сякаш не виждате, че това е е едно "скапано" всекидневие, един линейни повторения!!! Някой да разбие сърцето на друг, ама не само вчера, или днес, а и утре и други ден... Това си става постоянно :)) Ииии.. до една възраст, примерно приблизително до към 25-30, всеки е изживял поне няколко разочарования, и разбивания на сърцето! Мога да го опиша с една дума - отвратително :D Защо така? Защо хората се нараняват, защо не си дават възможности, защо "унищожават" сърцата си!!! 

Вижте, знам че е безсмислено да го пиша, защото каквото и да се напише, в други ден, то ще е минало и никой няма да го помни, това жалката действителност :)) Дали защото не му харесва, или не му е по-вкуса, ямииии... Ама такъв е живота! Та, ... всеки който наранява, го прави за да избегне да бъде наранен! ... Защо ли? Ами бил е нараняван/а, от някой друг, който също е бил нараняван, и ето ви "глупавата" верика на взаймно нараняващи се хора, дето и сами не знаят защо нараняват, правят го - защото могат, и защото ги е страх, от какво, чудно? ! ... Мммм... чисто самовнушение си е, а понякога другия, иска да поеме контрол над нас! И да ни направи зависими от неговите капризи и желания. Да тества любовта, търпението и чувствата ни. И какво прави? Държи се по-студено и резервирано, нищо че няма причина за това. А после, се чудим кой и какво ни е виновно че връзките ни се разпадат, ами ние сами сме си виновни. Виновно е съмнението, страха че другия ще ви нарани, още преди да е имало и защо! ... Смешно е, че страха в хората, се оказва по-голям от тяхната любов! За мен това е трегедия, на хората забравили какво е любов! Ееее, някой е наранил другия преди, какво от това? Какво? :) С миналото ли ще живеете, и с миналото 
ли ще сравнявате и всеки нов обичащ ви! Замислете се и се спрете с глупостите! Защо покъсно, като изгубите човека който ви е обича, ще съжелявате, но ще е късно! ... 

Защо никога не си даваме сметка какво имаме, какво е другия за нас? Защо чак когато опропастим всичко, и го изгубим, разбираме какво е бил/а за нас? Толкова е глупаво! ... :)) И всеки следващ, прави същата грешка, до кога така бе хора, до кога? ... Това е обида, не само към самата любов, но и към самите вас! Хах, вие сами вървите против щастието си, защото ви е страх да повярвате, че можете да бъдете щастливи и че всичко може да бъде добре, без наличието на болка! .... 

Любовта не е маловажна, a е най-прекрасното което може да ни се случи :) Любовта променя границите на света ни! Придава му нови очертания, прави ни по-силни. Ама нали сме свикнали на болка и отчуждение, и се навираме сами между шамарите :)) Направo сме си мазохисти!!! Създаваме си проблеми! ... Затрудняваме което може да е добро и правилно за нас. Пречим си. Та истинският въпрос е... не мразите ли любовта, а мразите ли себе си? Че сте готови да провалите една възможна връзка, или една реализирана любов, само поради собствените си несигурни мисли. Кое е по-важно за вас? Вие сами чувствате... Имайте доверие на сърцето си :)


~winterfire~