Мразите ли любовта?

Въпрос на темата:

"Всяка нова любов ти вдъхва надежда, пеперудите в стамаха те гъделичкат и устните се усмихват без причина просто при мисълта за любимия човек. Поглеждаш с трепет и очакване към телефона, викаш си, да се обадя ли аз?!.., оставяш и чакаш да ти звънне той/тя, но това не се слчва... нослето увисва и тъгата изпълва очите ти, мисли объркват съзнанието ти и се страхуваш, че той/тя може да е поредната лъжа в живота ти. Претръпваш и след часове висене до телефона той/тя звънва, очакваш да чуеш думите липсваше ми, но вместо това ти задават въпроса как си? Какво прави днес? Сякаш леко измърморено под нос съвсем обичаино. Иска ти се да затвориш телефона и да не кажеш нито дума, просто да мълчиш някаде в стаичката си и леко да си поплачеш, разочарованието е болезнено страхуваш се, че никой не може да те разбере и да ти даде това, от което се нуждаеш. Казваш си няма да го/я търся повече, но липсата на любов те съсипва иска ти се да направиш нещо, но нищо не ти хрумва. Той/тя никога нямат достатъчно време за теб. В забързаното си ежедневие ти намираш начин, за да отделиш време за човека на който държиш, но отсрещната страна винаги е ангажирана, когато зададеш въпроса с какво... Установяваш, че е нещо маловажно и при желание можеше да се чуете поне. На въпроса какво стана с нас, преди не се държеше така или усещам хладнина??? Ти се отговаря с думите ИЗЛЕС ОТ ФИЛМА НЯМА НИЩО... да но отговора е незадоволителен, шестото чувство не те лъже, може би знаеш отговора но не искаш да повярваш, че отново разбиват сърцето ти, чувстваш се уморен/а поемаш дълбоко въздух и издишаш и въпреки това имаш надежда, че утре деня ще те накара да се усмихнеш истински отново!"

Източник:  http://spodeli.net/story.php?ID=24215


------------------------------ Мой отговор: ------------------------------

Не, аз обичам любовта! ... ;) И мисля, че се влюбваме 
истински само веднъж, а останалите пъти, в сравнение с истинската е са само един половинчати отблясъци, които не могат да се сравнят с истинската. Ама никой не иска да е сам, и затова си позволяваме да се влюбваме и отново! ... Не виждам причина да мразим каквото и да е. Вие не си ли задавате въпроса, защо по-често попадаме на такива, които са готови да разбият сърцето ни? Това не се ли питате, или изживявате там каквото ви донесе живота, а после на ново същото, а? Сякаш не виждате, че това е е едно "скапано" всекидневие, един линейни повторения!!! Някой да разбие сърцето на друг, ама не само вчера, или днес, а и утре и други ден... Това си става постоянно :)) Ииии.. до една възраст, примерно приблизително до към 25-30, всеки е изживял поне няколко разочарования, и разбивания на сърцето! Мога да го опиша с една дума - отвратително :D Защо така? Защо хората се нараняват, защо не си дават възможности, защо "унищожават" сърцата си!!! 

Вижте, знам че е безсмислено да го пиша, защото каквото и да се напише, в други ден, то ще е минало и никой няма да го помни, това жалката действителност :)) Дали защото не му харесва, или не му е по-вкуса, ямииии... Ама такъв е живота! Та, ... всеки който наранява, го прави за да избегне да бъде наранен! ... Защо ли? Ами бил е нараняван/а, от някой друг, който също е бил нараняван, и ето ви "глупавата" верика на взаймно нараняващи се хора, дето и сами не знаят защо нараняват, правят го - защото могат, и защото ги е страх, от какво, чудно? ! ... Мммм... чисто самовнушение си е, а понякога другия, иска да поеме контрол над нас! И да ни направи зависими от неговите капризи и желания. Да тества любовта, търпението и чувствата ни. И какво прави? Държи се по-студено и резервирано, нищо че няма причина за това. А после, се чудим кой и какво ни е виновно че връзките ни се разпадат, ами ние сами сме си виновни. Виновно е съмнението, страха че другия ще ви нарани, още преди да е имало и защо! ... Смешно е, че страха в хората, се оказва по-голям от тяхната любов! За мен това е трегедия, на хората забравили какво е любов! Ееее, някой е наранил другия преди, какво от това? Какво? :) С миналото ли ще живеете, и с миналото 
ли ще сравнявате и всеки нов обичащ ви! Замислете се и се спрете с глупостите! Защо покъсно, като изгубите човека който ви е обича, ще съжелявате, но ще е късно! ... 

Защо никога не си даваме сметка какво имаме, какво е другия за нас? Защо чак когато опропастим всичко, и го изгубим, разбираме какво е бил/а за нас? Толкова е глупаво! ... :)) И всеки следващ, прави същата грешка, до кога така бе хора, до кога? ... Това е обида, не само към самата любов, но и към самите вас! Хах, вие сами вървите против щастието си, защото ви е страх да повярвате, че можете да бъдете щастливи и че всичко може да бъде добре, без наличието на болка! .... 

Любовта не е маловажна, a е най-прекрасното което може да ни се случи :) Любовта променя границите на света ни! Придава му нови очертания, прави ни по-силни. Ама нали сме свикнали на болка и отчуждение, и се навираме сами между шамарите :)) Направo сме си мазохисти!!! Създаваме си проблеми! ... Затрудняваме което може да е добро и правилно за нас. Пречим си. Та истинският въпрос е... не мразите ли любовта, а мразите ли себе си? Че сте готови да провалите една възможна връзка, или една реализирана любов, само поради собствените си несигурни мисли. Кое е по-важно за вас? Вие сами чувствате... Имайте доверие на сърцето си :)


~winterfire~