Любовта е отрова ?

Въпрос на темата:

"Не си падам по споделянето, не съм и от затворените хора, но когато е прекалено лично предпочитам да си го държа за себе си, сама да се измъчвам, да не натоварвам другите. Не съм попадала в такава ситуация преди и може би това ме прави несигурна, на моменти жалка дори. Влюбих се истински преди две години. Много лесно се влюбвам, може би в това се крие част от проблема ми, но според мен всеки има нужда да бъде обичан, силно, истински и незабравимо, какво по-хубаво ако това продължи винаги. Не вярвам, че това се случва само в приказките, жив пример имам пред очите си с майка ми и баща ми. Моята истинска любов беше като цвете, посадихме го аз естествено бях човека, който изкопа дупката, двамата го посяхме, поливахме, грижихме се за него, понякога той забравяше да го полива, дойде момента в който не издържах и някакси, дали от зимата или от многото време, което прекарвахме заедно(заживяхме заедно след 2рия месец, нашите живееха в чужбина и си ме беше доста страх), реших, че трябва да се разделим.. той не го прие, не че и аз го приемах, 9 месеца от живота ни, бяха изпълнени с толкова много неща, нови за мен. След раздялата не спираше да ме търси, аз не спирах да отговарям. Всяко момиче би очаквало нещо романтично, а не пиян глас в 3 сутринта и думите напих се заради теб, както и да е поне сълзите са били истински. (не съм много сигурна, защото живееше в нас, имаше и моменти в които общо взето си го издържах, не съм сигурна дали парите или обичта ми му липсваха). Бях доста объркана, събрахме се след около месец, доста странно едно такова никакво, естестено пак аз бях тази която отиде при него. На същия ден вечерта излязох с приятелки и срещнах едно момче, продължихме да се виждаме 3-4 месеца, а истинската любов остана някак си в миналото, опитвах да го забравя, а той да се самоубие, поговорихме и след като разбра, че имам друг реши да избие вратата на съседите и да си тръгне. Не го виня, но ако искаше да е с мен нямаше да дойде отново пиян и да ми реве, нуждаех се от нещо по-силно и мъжко ако щете го наречете. За известно време спряхме докато не заминах, в момента живея при родителите си на 3 хил. км. от него, започнах пак да му пиша, и така в продължение на 6 месеца отново не спирах да мисля за него, да му званя, да си пишем, че се обичаме и неможем един без друг... приказно, дали? Върнах се в Бг точно на рожденния му ден, каква случайност!? Обадих му се видяхме се, но някакси не ми беше много до него исках да съм с него но на сама да си поговорим и да решим какво ще правим, но в този момент имах около час с най-добрата ми приятелка която заминаваше да работи в чужбина, и имах нужда да се видя с нея той си беше там и му казах, че утре ще поговорим. Въпреки, че точно в този момент имах чувството да ми каже ела при мен или нека отидем у вас, за покаже че е до мен, не става обаче както аз искам, и така тръгна си и на следващия ден имах ужасно мн задачи, братовчедка ми дойде с която не се бях виждала от година и излязохме на дискотека, проблема е може би, не че в това че не му званнах, а в това че бяхме с въпросното момче с което тръгнах след него, чисто приятелски излезнахме, но от къде да знае момчето, решава да ми го върне като ме изтрие от великияя ФБ и да се обвърже с някакво друго момиче, та чак поема и беше написал. Боже мойй.. Изяснихме се дни след Нова година. Но както винаги не съм разбрала, че човека си е бил с нея. Преди седмици след отново писане, не беше често признавам, но два-три пъти седмично влизах да разбера как е и да му кажа че не спирам да мисля за него, естествено от него получавах същото, но дойде и момента в който ми каза, че искал да си останем приятели бла, бла, бла и че бил още с въпросното момиче, толкова странно ми го каза, че дори самата аз още не мога да разбера, уж можел да бъде обвързан с всеки, а обичал само мен!? Винаги щял да ме обича, а аз го потърсих да му кажа, че ще му купя билет да дойде при мен! И защооо?? Няма да намеря отговор никога, може би се крие някъде в лъжите, които никога няма да разбера. Искам максимума от живота, боря се за това и уча, не мога да разбера когато искаш да дадеш сигурност и бъдеще на някого, който твърди че те обича защо не поеме риска и да бъде с теб, а да се залъгва, че обича друга.."

Източник:  http://spodeli.net/4/story-24968.html


------------------------------ Мой отговор: ------------------------------

Еха... пак за любовта :) Защо винаги търсите вината в любовта? Когато тя е което се създава от двамa ви? ! ... Миличка, прочетох историята ти с голям интерес, и не виждам защо се вайкаш? В какво се колебаеш? И кое не разбираш? Ха, знам, че си изживяла много... друго се е променило, ... и както често го има, била си несигурна. Ама къде според теб е грешката? Любовта не е отрова! Любовта е най-прекрасното което може да сполети човек :) А ти си объркана, и сега се нуждаеш от някой до себе си - по-точно този някой да е той :) Чувстваш се сама и пренебрегната, чувстваш се наранена! Но от какво? Виж, помисли, връзката е възможна, само при взаймно съгласие! ... Ееее... което те дразни, което те смущава? Че той сега е решил да бъде с друга, а на теб не обръща грам внимание! ... Ами то и неговото не е чудесия, защото със сигурност и той е допринесъл за да се доразделите. Но въпроса е как започна всичко? ! ... :) Била си с него, имала си го, защо поиска да се разделите? Може би не си съзнава любовта си, а сама казваш колко нови неща си изпитала! Значи ти е харесало, била си добре с него! :) Къде е бил проблема, какво като е било зима? ! А родителите ти далеко? ! Какво общо има с решението ти да го оставиш? А? ... Не разбираш ли, че ако нараниш някой който те обича веднъж, доверието се разклаща! А ти два пъти си се разделяла по свoе желание с него! Май не знаеш какво искаш? Дали не е така? ! ;) Чувствата не са играчка, нито монополи, та да прехвърляш сърцето и разума на един от единия сектор към другия. Така не става! ... Кажи, щом два пъти си го наранила, как очакваш така лесно да се върне при теб!!! Че те обича, мда, но и се съмнява в теб, защо ли? Еми че, ако се върне при теб, може отново ще се повтори същото! ... ".. не мога да разбера когато искаш да дадеш сигурност и бъдеще на някого, който твърди че те обича защо не поеме риска и да бъде с теб, а да се залъгва, че обича друга.. " Когато обичаш някой, не го нараняваш!!! :) Или ако го нараниш, му се реваншираш чрез повече любов! А страни ли от теб, бориш се за него/нея. Иначе каква любов, ще е? ! ... Просто е загубил доверие в теб. Какво като те обича, с какво твойте действия показват че го обичаш, и че няма да се повтори същото? Помисли над това! ... Достичка си несигурна, да се бориш за живота не е всичко, ако не можеш да отстоиш и запазиш любовта и сърцето си. ~winterfire~