Въпрос на темата:
"Здравейте, забелязвате ли колко са
различни децата днес, дали все пак наистина човечеството преминава в нов
етап на развитието си. Имам две деца на 12 и 16 години, които са точно
като описаните от много изследователи, учени, педагози масово явление и
не знам накъде отива този свят???"
Източник: http://spodeli.net/story.php?ID=21436
------------------------------ Мой отговор: ------------------------------
Оставете хората да вярват, няма нищо лошо. А и защо да не вярват в
нещо. Вярата ни помага, да изградим своята ценностна система, и от
там да повярваме и в свойте възможности, придобивайки по-голямо
самочувствие. Никой не може да живее без да вярва в нещо, каквото и да
е. Дори и агностиците и атейстите, който казват, че не са вярващи,
пак вярват, но вярват в себе си. Което е една и от целите на самите
вярвания. Това помага, особено ако е положително и с добри намерения и
мисли.
А относно новите представи, навлези в нашия бит и ежедневие от
сравнително скоро, с които поставяме и разграничаваме децата, и хората
попреминали детските възрасти. Мога да кажа само, че това са просто
нови етикети и наименовеания, на нещо което още от миналото си е било
съвсем видно и ясно. Че има хора, който се развиват по бързо от
други, който са по-чувствителни. Който са развити по всестранно, или
съсредоточено в някакво направление. Защото да кажем, имат вродени
таланти и заложби. Напълно нормално. По какво могат да се разпознаят,
най-често, че са много наблюдателни, прозоливи, паметливи, и
отчетливи, същевременно и някак по-различни. Сега някой би си
помислил, е какво, другите не са ли така също, и да и не. Защото
средата в която отрасват, допринася за развитие или задълбочаване на
качествата им. Странно е, че чувствителните хора, все се падат в
среда която е с нещо груба, и срещат неразбирателство. А това ги кара
да се затварят в себе си, или да се изпълват с негативност към
останалите. Има и изключения де.
Не се изненадвайте, всеки век си има свойте наименования с които да се
разграничават хората. За едните, ще са нещо нормално, защото ще искат
да изпъкнат с нещо, тъй като не откриват къде е тяхното място в света.
На други, не искащи никой да изпъква, и хората да са една обща
вълна, няма да им харесва. За трети, няма да има никакво значение.
Много интересно е, как още щом информацията за индиго, и другите
типове, се появи, бързо доста попреминаха през тестовете, и се
самоопределиха, и титулираха, като такива и онакива. Е, нормално.
Но аз не мисля, че едно индиго, би си казало че е такова. Каквито са
описанията и характеристиките, такива типове хора, ще бъдат
чувствителни, предпазливи, до някъде притеснителни, но и съмняващи
се, в принципите които им се дават наготово. Както и това което би се
опитало да ги категоризира и самоопредели. Тоест едно индиго, би се
съмнявало да е такова, и не би се поставило в една норма, или
ограничение. Или ако обстоятелствата го поставят, не би казало, аз
съм това и това. Или иначе, много хора, поставили се в общия кюб,
дори не покриват характеристиките на типа и не са индиго. А само хора
който са самотни, и имат нужда да се почувстват значими и за
тях това е една разпускаща възможност.
~winterfire~
