Парите не купуват щастие.

Въпрос на темата:


"Здравейте, измъчват ме едни неща от миналото ми и незнам какво точно да направя за да ги изтрия от съзнанието си. Значи ситуацията е следната: Сега съм на 23 години тъкмо завърших гимназия и се записах да уча задочно. От малък град съм, а нашите нямат много възможност да ме издържат, пък и аз не искам да им тежа, затова исках по скоро да си намеря работа и да помагам с каквото мога. Баща ми работи в една частна фирма и точно в този период се оказа че търсят човек в администрацията. Беше говорил с един от техническите ръководители на съответната фирма дали неможе да се направи нещо. Всъщност както и да е този човек ходатайства и ме взеха на работа. Схватлива съм и бързо навлезнах в нещата. Вече почти 4 години съм на това работно място. Въпросният човек, който ходатайства за започването ми е с 20 години по възрастен от мен, но винаги от самото начало се е държал по-специално с мен в началото никога не ми е правил никакви намеци за нещо по-различно от колегиални отношения, но с времето нещата се промениха в известна степен. Аз тогава бях сама тъкмо се бях разделила с бившият ми приятел и преживявах много тежък момент. Колегата да го наречем „М” започна все по-често да прави мили неща за мен, уж по-дискретно но останалите колеги малко или много започнаха да усещат накъде тръгват нещата. Няма да навлизам в кой знае какви подробности, само ще кажа че той е женен, а с времето се случи нещо между нас, не мога да го нарека връзка, но се виждахме доста често по-късно дойде и секса, и така повече от една година. Никога не съм очаквала че ще се получи нещо по-сериозно, а и не съм го искала. Преди половин година се запознах с едно момче на моята възраст, харесахме се започнахме да излизаме, и аз реших че е крайно време да прекратя отношенията си с колегата. Той естествено не направи никакъв проблем, каза че много се радва за мен, че накрая съм намерила нов човек и съм забравила страданията ми по бившия. И така нещата между мен и момчето с което излизам „А” потръгнаха отдръпнах се от М, но не съм започнала да се държа гадно или нещо такова, просто започнах да избягвам компанията на хората с който работя. (искам само да отбележа че шефа и всички останали ръководни служители са приятели от много години, постигнали са някакво стабилно финансово положение и докато бях в тази компания и излизах с тях съм се нагледала на всякакви луксове). Както и да е осъзнах че парите не носят щастие и искам една истинска и стабилна връзка с някой, който дори и да не е богат, мога да имам бъдеще с него и мога да бъда щастлива. В началото добре…… нещата в офиса си течеха по старому, М започна да ме отбягва и да се държи по-хладно, което беше съвсем нормално за създалата се ситуация и аз го приемах…… но от едно известно време започна да се държи отвратително, само ме засича и ми говори винаги навъпреки, на няколко пъти прави странни изкавания от сорта, колко може да е глупав човек да избере някой с по-оскъдни финансови възможности, пред това да има и разполага с много. 

Мене ми е неприятно, от това, че всички от офиса( които са и предишната моя компания ), започнаха да ме отбягват, ходят си на техните VIP купони, разкават си и все едно никога не съм била част от всичко това. А мен тези неща не ми липсват, но ми липсва отношението и приятелските разговори с тях. Сегашният ми приятел е добро момче, както казах няма много пари, но аз го обичам заради самият него, но той знае в какви среди съм била до вчера и често пъти ми е казвал, че адски ме ревнува от колегите (той незнае за М), просто се комплексира от това, че неможе да ми даде това което съм имала. Как да му обясня, че не искам пари и лукс, а искам щастие и обич? И как да обясня на М, че е глупаво да се държи така, никога не съм му обещавала нищо, дори той ми е казвал че знае че ще дойде един момент в който аз ще намеря човек до мен и нещата между нас ще приключат. Парите, VIP сепаретата в дискотеките, скъпите парфюми, и парцалки, не те правят щастлив. Може би някой от вас да ме помисли за луда, но аз наистина го мисля. Предпочитам да отида на най-забутаната вила с човека, който обичам пред това да се нагласа и да се завра в 5 * ресторант или хотел, но да не изпитвам удоволствие от това и хората да ме приемат като държанка."

Източник: http://spodeli.net/4/story-22851.html

------------------------------ Мой отговор: ------------------------------

Просто е - не придавай значение на това за което не искаш да мислиш :) А и за защо да го изтриваш от съзнанието си? Това е твоя опит, благодарение на него си осъзнала какво искаш, само кое е нужно за да бъдеш щастлива! ... 

Мхъъммм... дам парите не правят щастието, поне за това щастие което ни прави свободни :) Ако нещо ви затваря и слага в някакви граници, то не е щастие! Според мен си извървявала своя път ;) отначало си имала свойте стремежи и цели, имало е и някаква тръпка между теб и колегата ти, ммм.. до някъде си имала любопитство да го опознаеш, защото се е интересувал от теб и ти е помогнал :) Ама покъсно си разбрала, че не е човека за теб, че не изпитваш обвързващи чувства с него, а и си знаела, че това не може да продължава. Че ще трябва да продължиш напред, все пак той не е свободен мъж - женен е! Той го е знаел, особено както го описваш, че е приел всичко спокойно. Обаче, мисля, че да, не е могъл да претендира за нищо, но все пак е мъж и може би за него не е било само секс, към края е заизпитвал и някакви чувства. Което би обяснило последвалото му странящо, студено и отхърлящо държание :D Помислил си е, как тя е могла да предпочете някакъв си, пред мен можещ да и даде толкова много :) За него избора ти е като удар за самочувствието му, няма да си го признае, но ти сама си го видяла от отношението му. 

Абе стига толкова за него! Важното е, че си намерила своето момче :) Макар и неразполащ с много средства, това няма да ви попречи да се обичате! Хубаво е, да знаеш че и малкото би те направило щастлива, ако е поднесено с любов ;) Обичайте се и да не ти пука! Другите няма да им харесва, защото няма вече да играеш техните игри! Може би ще е добре да намериш другаде работа, далеко от колегата, който може да се опита да ти пречи. Но пък така ще излезе че бягаш от тях, та остани колко можеш, а в случай че не се развият добре нещата, звучиш като амбициозно момиче, ще намериш начин да се справиш :) 

До 5

Death_Blade - съгласен съм, парите нямат общо със любовта :) А за предметите и благата, ще добавя, че на мен ми се струва, че ако човек получи каквото иска материално, не получава щастие, а краткотрайна радост, която покъсно се установява до спокойствие по-отношение на - едно притеснение по-малко! А щастието, е да обичаш, без причина, без да има обвързаност в граници, мерки, пари, блага, без да е свързано с нещо което може да се види и докосне! Всичко което е материално е заменимо и се разпада някой ден. 

Вярно е, имаме много капризи, има какво да задоволяваме в себе си, но любовта, може да ни затвори очите за всички капризи, и да ни направи щастливи дори и да не разполагаме със всичко което искаме. Другото сърце което ни обича, би ни дало също спокоиствие, е него бихме намерили утеха, бихме се зареждали всеки ден със сили, за да продължим напред и да осъществим което не сме :)


~winterfire~