Теми списък.

Обновяват се, предстои допълване на още теми.

Общ брой теми до момента => 28 <=

Към началната страница, цъкни на символа => ஜ

 

Деца-индиго.

 Въпрос на темата:

"Здравейте, забелязвате ли колко са различни децата днес, дали все пак наистина човечеството преминава в нов етап на развитието си. Имам две деца на 12 и 16 години, които са точно като описаните от много изследователи, учени, педагози масово явление и не знам накъде отива този свят???"

 Източник:  http://spodeli.net/story.php?ID=21436

 ------------------------------ Мой отговор: ------------------------------


 
Оставете хората да вярват, няма нищо лошо. А и защо да не вярват в нещо. Вярата ни помага, да изградим своята ценностна система, и от там да повярваме и в свойте възможности, придобивайки по-голямо самочувствие. Никой не може да живее без да вярва в нещо, каквото и да е. Дори и агностиците и атейстите, който казват, че не са вярващи, пак вярват, но вярват в себе си. Което е една и от целите на самите вярвания. Това помага, особено ако е положително и с добри намерения и мисли.

А относно новите представи, навлези в нашия бит и ежедневие от сравнително скоро, с които поставяме и разграничаваме децата, и хората попреминали детските възрасти. Мога да кажа само, че това са просто нови етикети и наименовеания, на нещо което още от миналото си е било съвсем видно и ясно. Че има хора, който се развиват по бързо от други, който са по-чувствителни. Който са развити по всестранно, или съсредоточено в някакво направление. Защото да кажем, имат вродени таланти и заложби. Напълно нормално. По какво могат да се разпознаят, най-често, че са много наблюдателни, прозоливи, паметливи, и отчетливи, същевременно и някак по-различни. Сега някой би си помислил, е какво, другите не са ли така също, и да и не. Защото средата в която отрасват, допринася за развитие или задълбочаване на качествата им. Странно е, че чувствителните хора, все се падат в среда която е с нещо груба, и срещат неразбирателство. А това ги кара да се затварят в себе си, или да се изпълват с негативност към останалите. Има и изключения де.

Не се изненадвайте, всеки век си има свойте наименования с които да се разграничават хората. За едните, ще са нещо нормално, защото ще искат да изпъкнат с нещо, тъй като не откриват къде е тяхното място в света. На други, не искащи никой да изпъква, и хората да са една обща вълна, няма да им харесва. За трети, няма да има никакво значение.

Много интересно е, как още щом информацията за индиго, и другите типове, се появи, бързо доста попреминаха през тестовете, и се самоопределиха, и титулираха, като такива и онакива. Е, нормално. Но аз не мисля, че едно индиго, би си казало че е такова. Каквито са описанията и характеристиките, такива типове хора, ще бъдат чувствителни, предпазливи, до някъде притеснителни, но и съмняващи се, в принципите които им се дават наготово. Както и това което би се опитало да ги категоризира и самоопредели. Тоест едно индиго, би се съмнявало да е такова, и не би се поставило в една норма, или ограничение. Или ако обстоятелствата го поставят, не би казало, аз съм това и това. Или иначе, много хора, поставили се в общия кюб, дори не покриват характеристиките на типа и не са индиго. А само хора който са самотни, и имат нужда да се почувстват значими и за
тях това е една разпускаща възможност.


~winterfire~

Къде са децата ни?

Въпрос на темата:

"Напоследък ходя из улиците и не виждам деца. Къде са? 15:00 следобед е, часовете са свършили, прибрали са се вкъщи, хапнали са и после ги няма...
От няколко години аз не съм видяла момичета, които скачат на въже пред блока. Не съм видяла група деца да играят на криеница, или да люпят семки на някоя пейка, няма ги онези, които играеха на туба. Не знам от кога не съм виждала по улиците начертана "Дама" или "Кър". Все по рядко виждам деца, които ритат топка и не съм виждала деца, които играят федербал. Преди тичахме с кучето на някой съсед, сега кучетата са на каишка, облечени в дрехи... а децата къде са? А ето едно. Седи в кафето с мама татко и оглежда хората, докато мама и тате се карат за нещо. О, ето още едно - играе на телефона си, докато мама си слага гланц за устни на светофара. Ето и трето. Качва се в колата на тате.Децата ни са самотни, приятели и много нещастни и всичко това ескалира след това в прогимназия. Ние сами създаваме за своите деца Ада, от който се опитваме да ги предпазим. Тази свръх протекция обрече децата ни на самота. Те са все някъде затворени, а когато излизат, излизат по кафенета, пицарии или със "семейството" на семейна почивка. Най-добрият им приятел е компютъра, но имат 1222 приятеля във фейсбук. Детето се ражда и две години мама е неотлъчно до него. Не го оставя само - нормално, то все още има нужда от постоянно присъствие, за да оцелее. Но расте, а мама продължава да не се отделя от него. Записват го на ясли, после на предучилищна, после става първи клас, седми, 12 и задължително трябва да следва. На 23-24 все още мама постоянно е с него, а то не е готово за живота. Но същата тази мама очаква да бъде готово и започва да казва тежки неща, неверни неща, но не изпуска контрола. Кажете ми, нормално ли е на 25 все още да се съобразяваш със желанията на родителите си? И още... кажете ми, нормално ли е да изпитваш едва ли не вина ако видиш ли твоите желания се различават от тези на родителите ти? Светът не е станал по-жесток, едни и същи са си улиците, но ние станахме прекалено страхливи, прекалено нещастни и така здраво сме се вкопчили в децата си, мислейки, че те са длъжни по условие да ни обичат, защото сме посветили цялото си време на тях. Прадокс! Не ни обичат заради това... заради това ни намразват. И колко е страшно, приятели?! Колко нечувано жестоко, че когато това дете стане на 12,13,14 пише в анонимни сайтове, че иска да се самоубие. Каприз ли е? Не! Зов за внимание е! Децата ни страдат, въпреки тази свръх протекция, която ги затвори по всякакви занимални, курсове и т.н. (само и само да не са сами) или именно заради нея. И разбира се, системата, която създава роби измисли и закон за това - родителят не трябва да оставя децата си сами, защото следва глоба. На седем години се прибирах сама от училище, играех пред блока с другите деца на туба, написвах си домашните и после мама и татко се прибираха. Но доверието още беше дума, чието съдържание значеше нещо - нямаше телефони, не можеха да ме проверяват през половин час. И ако случайно бях решила да излизам навън, преди мама да се е прибрала от работа - оставях бележка "Мамо, навън съм!" Не се обяснявах къде съм... Е, оцелях. Както всички вие... но защо днес, когато живеем уж в по-свободно общество, затворите станаха толкова много?"

Източник:  http://spodeli.net/6/story-25555.html


------------------------------ Мой отговор: ------------------------------

Еххх, ... самата истина! ... Всичко което си написала е абсолютно вярно, до болка!!! Ама какво може да се направи? Могат ли родителите да се преборят със страховете си, и да дадат и свобода на децата си? Могат ли да им гласуват доверие? Да! Но... хората сега, са свикнали да държат всичко под контрол! Не позволяват на децата си да имат време сами да помислят, или вземат решение! Защото се опасяват че детето им ще вземе грешното решение, или ще се случи нещо непоправимо! ... Мисля е ясно каква е причината. Телевизията, вестниците, новините, ако се вгледаме са все негативни, сякаш целят да наплашат хората :)) Съобщават се, на този това се случило, на онзи онова! ... И хората си се плашат да не ги сполети и тях нещо лошо. Да не говорим колко мнителни са всички! :)) Ти казваш, ... не виждаш деца, а видяла ли човек да заговори друг на улицата? :) Хора има навсякъде, а се разминават мълчаливо и намусено! Като че, целият свят им е крив! ... Никой не смее и една дума да каже на друг, ако не му е крайно наложително! И го прави с огромни усилия :D Обществото като една цялост, може да се изрази с думата - асоциално! ... 

Защо листата на едно дърво опадат? ;) Ха, проблемът не е до самите листа, проблемът е в корена!!! Проблемът започна от самите родители, и техните убеждения, как да се живее? ! Любопитното е, че често тези им убеждения, не са техни, а заучени от обществените виждания! Защо? Защото повечето родители не са били готови да бъдат родители, и не знаят как да гласуват доверие на детето си!!! Затова на место да го научат кое е правилно и кое не, просто поставят лимит във всичко, и пълен контрол! ... Е, аз пък ви питам :) Като контролирате и ограничавате живота на децата си, успявате ли да ги защитите от лошите неща? А? Защото явно това не помага! Иначе, нямаше децата да пропушват, да пият, да вземат наркотици, нямаше да стават и отвличания, или други инциденти. Прото го разберете, не можете да предпазите дето си от всичко! Колкото и да ви се иска! Колко по ограничате социaлното развитие на едно дете, то ще намери начин да компнсира чрез друго, и вие няма да разбере дори, как така, може да тръгне по-лошия път, или по пътя на отчаянието! ... А за онези другите родители дето се изявяват като перфекционалисти, ще кажа, не забравяйте че и вие, сте били някога деца? :) Как живяхте, как израстнахте? И не се опрадавайте както всички с, че времената били различни :D То... ок, различни са и какво от това? Нима, разликата значи лишаване от нормално развитие? ! ... :)

Хмм... огромна част от темите в този сайт, са от депресирани, със социална фобия, страхове, и желание за самоубииство!!! Иии... ако забележите, преобладват писаните от деца и наскоро порастнали! Между 15 и 21-24 млади, а какво отчаяние лъха от тях!!! Защото им е трудно да общуват, защото нямат опит в общуването! Тъй като като не са разбирани! ... Най-често четем, че са водили труден живот, родителите им не са ги разбирали, а като са им споделили, затрудненията си, не са искали да им помогнат! Е? Чия е вината? ... Хубаво... създаваме деца :) С каква цел го правим? Децата, не са вещи, не са притежание, не са даденост, и не са банка за бъдещето ви! Те са хора, като вас. И имат нужда да живеят, за да натрупват опит. Няма да бъдете винаги до тях! Нито пък ще можете ги предпазите от всички грешки, който биха направили. Вие също навремето сте правили грешки, не искайте децата ви да са безгрешни, или свършенни! ... :D Ах, все още вярвам, че има хора които създават децата си, без някакви странични интереси и намерения, а от любов, защото са искали, любовта им да има плод, нещо което да ги свързва по-силно, и да обединява любовта им в едно ;)

Далеко сме... далеко от свободното общество! ... Ние само си мислим че сме свободни! :)) Свободата, изисква жертви които не сме способни да дадем! Свободата е и отговорност, а ние сме свикнали да живеем в обществото! За да се възползваме от всичките дадености на съвремието. Днес да си човек, е да си консуматор! Обществото, унищожава мечтите за свобода и ни заточва в една голяма каторга, не толкова с законите и правилата си, а със страховете си. Малцина дръзват да живеят различно - обикновенно са хора с много силна воля!!! Останалите просто следват каквото правят другите, и така до края на живота си, са просто бръмка в голямата обществена "машина". Правят каквото чуят и им се каже! ... Добре описано е в книгата на Ерих Фром, "Бягство от свободата" :) Лошото е, че родителите нямат време за децата си! Нямат време да ги разберат, по-лесно им е да ги "затворят". А колко по-хубаво би било, ако един родител, е като приятел за детo си :) Само така се изгражда доверие между родител и дете! ... Кой ли родител, не е на мнението, че детето му винаги е неопитно и малко? Но кой родител се е запитал, дали познава детето си? Обичайното е, родителя да няма кой знае каква комуникация с детето си. И разговора да се свежда, до, направи ли това, направи ли онова, какво стана, или не прави така и тнк. Обаче, това не е общуване! Ако ги опознаете повече, ще бъдете изненадани, че децата разбират много добре ставащото, че натурата им е много деликатна. И че имат и собствено мнение! Та... ако ви е грижа за децата ви, ще се погрижите да имат самочувствие, да израстнат уверени в себе си, няма как се случи, ако не им позволите да имат и свой живот! :)


~winterfire~

Любовта - реалност или мечта?

Въпрос на темата:

"здравейте. Аз съм момиче на 17 години. Искам да попитам по-мъдрите хора на този свят.... ИМА ЛИ НАИСТИНА ЛЮБОВ или един мъж просто иска забавление от една жена? Знам, че много от вас са намерили половинките си и са щастливи, но не е ли факт че момчетата са меко казано използвачи имала съм много момчета в живота си спала съм с 7 мъже, но нищо повече не мога да РАЗБЕРА защо трябва да си сексуален обект, за да ти обърнат внимание? имам чувството, че един мъж когато разбере че не си девствена гледа по друг начин над теб!!! И постоянно се опитва да ти влезне в панталоните! Много пъти съм се замисляла дали да не почна да лъжа, че съм нямала мъж в живота си, за да променя отношението на мъжете към себе си!!! Аз съм привлекателно момиче, не съм красавица, но имам самочувствие на нормално момиче... Никога през живота си съм нямала сериозен приятел, не знам какъв е проблема, просто не знам!!!! Имам чувството, че мъжете искат само секс! Направо съм отчаяна от тях! Не веднъж са ми разбивали сърцето, не веднъж съм плакала заради мъж! И не мога да намеря правилния! Моля ви, кажете ми има ли ЛЮБОВ на този свят, защото ми писна от разочарования и използвачи! Просто съм разочарована от мъжете! Наистина живота на една жена не е като в приказките с принца на бял кон! Направо съм разочарована от мъжете, които би трябвало да са наши закрилници и пазители и приятели, а в действителност, гледат на теб като на предмед на сексуалните им желания!!!! Благодаря Ви, че ме изслушахте."

Източник:  http://spodeli.net/7/story-22161.html

------------------------------ Мой отговор: ------------------------------


Случвала си на неподходящите, но какво пък, допуснала си някой грешки, но вече е минало, и поне си натрупала свяо опит. Вече знаеш какво искаш. Искаш нещо истинско :) 

Любовта съществува, реалност е, но светът не е малък, и често хората един за друг, се разминават, повече от колкото да преплетът съдбите си. Любовта ме е мит, не е легенда, но ако бъда реалист, ще трябва да ти кажа, че твърде малко хора са откривали и осъществали истинска любов. И от там, за някой те е останала само мечта, но ако искаш да реализираш мечтата си, не губиш вяра :) а продължаваш, до момента в който твоят път и пътя на човека за теб, се пресекът, до момента в който всичко за теб се промени. Докато изпиташ онова силно усещане, виждайки го, който и да е той, че нещо ви свързва, че животите ви са преплетени, че се нуждаеш от него. Усещане, че откриваш част от теб в него, една споделеност на вътрешното ти аз, с чуждото невидимо присъствие :)

Хммм, да изгубила си вяра, но не в самата любов, а в мъжкия пол. Не са всички мъже такива, повярвай ми, не са всички. С който си била и са разбили надеждите ти за чувства, са достигнали до теб, защото са били по-смели, и нахакани. До някъде това че са те заблезалаи, удостойли и отвърждавали твойта красота, те е накарало да го допуснаеш толкова близо до себе си, мислейки си, че че отвърнат на чувствата ти, след като им дадеш каквото искат. Със сигурност, още когато са те видели са искали да преспят с теб. 

Първо опознай момчето което харесваш, или ти е направило впечатление, опознай какъв е, опознай личността му, характера му, преди да позволиш да стигнете до секс. Нали е важно, да му имкаш доверие, на този човек с който си. 

Ами повечете мъже, зависи как ги намирташ, от къде се запознаваш с тях. Ако са хора с голямо самочувствие, или примерно си се запознала с тях от някой купон, дискотека, не бива да очакваш от тях нещо сериозно, разбираш ли. Първия момент, определя много от последващото отношение и връзка между двама. Ако първия мо момент е забавление, а по нататък не показваш, забавлението остава в представите за връзката. Правилно си забалязала, че мъжете са много напористи, ако разберат че едно момиче не е девствено, ами на ясно си защото постъпват така, казват си, е тази има опит, значи ще е лесна. И ето от как се стига до бързите намеци за секс. За да не вижда един мъж, само тялото ти, покажи че имаш личност, като влагаш повече разговори, намесиш и свойте интереси. Повярвай, само така, на един мъж, ще му стане на бързо ясно, че си от момичетта искащи сериозо отношение и чувства. И ако търси лесното, сам ще се откаже. 

И за да не си помислиш, че се опитвам, само да те успокоя, казвайки, че не всички мъже са такива. Го казвам, защото, аз съм мъж, но не ме вълнувам толкова от секса, предпочитам, едно тяло да върви в комбинацията с личност, характер, а отношението с чувства. Мен това ме привлича в противоположни пол. 

Мисля, че си попадала на повърхностни, мъже от типа бройкаджий. Смени средата, запознай се с нови, но не ги избирай по това колко страхотно изглеждат, или щот са много отракани. Вгледай се и в по-обикновенните, и гледай да не са много големи, защото по-възрастните, имащи повече опит, се стремят към секса и използването. 

До Лоша

Не съм съвсем съгласен. Поне с първите абзаци. 

"Ще те нараняват още много, ако позволяваш да го правят. " Няма да я нараняват, ако промени изборите и принципите си. А и защо, да я нараняват, нима казваш че всички мъже са такива. Не са, такива са само натегачите. 

Лошо, имам усещането, че и ти не вярваш много в любовта, въпреки че казваш че я има. Аз съм на мнението, че има правилни и неправилно хора. Помисли, ако гледаме, само кой си заслужава и кой не, звучи много преднамерено, любовта не е преднамерена. А и то може дозина да си заслужават, какво правим тогава? А подходящия/щата, говорим за любов, ще бъде само един/а. А авторката е осъзнала, че иска любов, а не да допусна още мъже до себе си, дето да я нараняват. И да се надява, че някой, ако си реши, освен секса, ще се сети да я дари и с любов. 

Към авторката. Мъжът който ще те обича, няма да гледа само тялото ти, с него ще можеш да общуваш, той би се вълнувал от самата теб. И би те ценял и обгрижвал. Животът си е твой, гледай да го живееш добре и по-възможност щастливо. 


~winterfire~

Химия ли е Любовта - Мит или Реалност?

Въпрос на темата:

"Биологичните модели на секса виждат любовта като инстинкт, бозайничекси инстинкт. Водещи експерти разделят обичта на 3 отделни части: страстно желание, привличане и обвързване. Страстното желание е първичното и включва увеличено произвеждане и отделяне в кръвта на тестостерон (при мъжете) и естроген (при жените) и трае не повече от няколко седмици/месеци. Привличането е насочено към определн индивид и има за цел съвкупление, като негова база за развитие е Страстното желание, водейки до обвързване. Проучвания показват, че когато хората се влюбват, мозъкът отделя: допамин, норадреналин, феромони и серотонин, стимулирайки центъра за удоволствие. Този период има продължителност от половин до три години. Третия етап "Обвързването" важи за по-трайните връзки и за него са характерни отделянето на окситоцин и антидиуретичен хормон. 
Въпроса ми е: При вас първата любов била ли е най-силна? Ако е така обяснението според мен, би било следното: Първичния КиК от тези хормони е несравним, усещането е невероятно, ново, силно, умопомрачаващо, стимулиращо, както и при уптребата на някои забранени от закона вещвства, когато се опитат за пръв път, а впоследствие, за да усетиш пак тази еуфория ти е нужна по-голяма доза... Втори въпрос: Вие как си го обяснявате?"

Източник:  http://spodeli.net/4/story-24774.html


------------------------------ Мой отговор: ------------------------------


Еххх... :) Само да знаеш колко пъти тази тема е спрягана! Чак предполагам, че ежедневно в света, тая тема се повдига поне няколко милиона път :)) Направо е тежка тема, натежала от съмненията на хората! ... Питам ви аз, трябва ли да сме виждали нещо, да сме го изпитали, за да сме сигурни че го има? Като звездите, във вселената има безброй галактики, много от които дори не сме виждали, защото нямаме телескопи за такива разстояния, но с развитието света, достига с поглед и до тях, а после и още по-напред. Та... ако не си виждал една звезда, значи ли че тя не съществува? ;)) Защо ли? Ами същото е с любовта, мит е само за хората който никога не са я изпитвали! Ха, вие които не сте се влюбвали, как поне веднъж не се зачудихте защо? :) Ако не си позволяваш любов, то си е естествено, че и няма да я изпиташ! ... Любов е когато срещнеш подходиящ/ата, и просто се усетите, то e като чувство че си приличате, и сте се познавали винаги!!! Когато общувате, думите ви се преплитат, погледите също. Усещането е всепроникващо, и всеопоглъщо, като че света изчезва, и съществуваш само ти и човека до теб, само двамата! ... Поглеждаш го, и виждаш част от себе си в него/нея. 

Хмм.. странно е когато не сме изпитвали любов, да търсим отговора в медицината и нейните обяснения! :) Ама преди това, за какъв мит става въпрос? Любовта е реалност, толкова реална колкото и ти самия/самата. Както виждаш, дори медицината е доказала съществуването на любов, , макар и по-химичен начин! Къде е съмнението, в какво? Е, да се върна на химичния отговор :)) Науката колкото и напреданала да е, не може да обясни още сумати работи около нас. Науката не знае какво е живот. Не знае какво прави жива, мъртвата материа, за да ни има нас сега. Наука не знае какво е време, ние знаем как го отмерваме. Та... как мислиш, дали науката може да даде обяснение за любовта? ! ... Дали е възможно! ... Щом науката не може да докаже съществуването на душата. Дааа... тялото може да се реже, да се аутопсира, но душата нали не може, и не би могла да се докаже! А за любовта душата е важно нещо? Ако нямаме души, нямаме същности! Ако нямаме същност, нямаме и личност! А не дай се боже да не нямаме личност, тогава какво ще сме :)) 

Дано разбираш! ... Не всичко може да бъде така лесно обяснено! Знам, че има хора за които обяснението на нещо, ги прави по-спокойни, и затова го търсят, мислейки че така ще разберат усещaнето и ще могат да го предизвикaт в себе си. Чуй ме, изкуствено, нищо не може да се предизвика, по същия начин както нормално му. Не изпиташ ли любов, както са изпитвали... Каквито и обяснения да намериш, не се ли влюбиш, за теб ще продължи да бъде мит, докато другите си се гушкат и целуват ;)

Хрумвало ли ти е, че не е важен отговора, ако не си задал/а, правилния въпрос? :) Какво разбираме от проучаването, че в човешкият мозък настъпват промерни, кажи това стига ли за обяснение? Ха, научаваме че, (което от край време си го има като обяснение, нищо ново под слънцето :) в мозъка се отделят ензими! Ок... и това отговор ли е? Отделя се, а защо се отделя, не мислите ли, че любовта не е следствието на субстанцийте, а тяхна причина. Защото ако не беше любовта причината, поради каква причина ще се отделят? ! ... И защо ще се отделят, щом видим и сме с определен човек! Ако химията е началото на "процеса" любов, то човек може така да се самовлюбва във всеки който срещне! :D Аз лично не съм видял да става така, а вие? Защо в конктерен? Ето това имам предвид, а и възниква въпроса, ако химията е причината, кое е причина за химията? ! ... И пак се връщаме на любовта! ;)) Или какво? Ще сe каже, че сами си отделяме ензимите защото ни е на кеф! ... Че ако е така, може постоянно да си ги отделяме и без наличието на друг човек. За съжаление, докато търсите любовта, вън от любовта, никога няма да я постигнете! ... 

"Първата любов", ей, като като се каже първа, явно всеки е с очакването, че през живота му ще има купища различни любови. Ами ако няма? Какво тогава ще правите? Нима е невъзможно, да се влюбиш и да обичаш само в който си се влюбил. Така е, защото материaлния свят, прави умовете материални, и принизява вътрешните ценности, до степента на молекули и атоми, уаааул.... тц.. тц :) Светът е повече от колко може да се види. Е... всичко първо е най-силно. Защото е първо :)) Особено за жените, първата любов, най-често е придружена с първият секс! ... С първата тръпка от него, и последващите емоций. При мъжете, е различно, има такива за който любовта е нещо много важно, и такива за който любовта е нищо. Според мен зависи, от възрастта на която е дошла тази първа любов, както и през какво сме преминали до нейното настъпване. Та.... зависи от живота ни, от характера ни, от нашата душевност :)


~winterfire~

Съществува ли любовта?

Въпрос на темата:

"Здравейте, аз съм момиче на 15 години и си падам прекалено много романтичка. Често хората около мен ми казват, че летя в облаците и ме съветват да сляза на земята, но проблемът е, че не искам и не мога да го направя. Досегашните ми връзки са пълен провал (което разбира се, си е напълно нормално като се има предвид възрастта ми), но поведението на момчетата, все повече ме убеждава, че няма да успея да намеря подходящия. Най-вероятно повечето от вас ще предположат, че гледам много романтични филми и ще се окажат прави. Разбира се, наясно съм, че е неуместно да сравнявам действителността с тях, но гледайки всекидневно грубите и необмислени постъпки на момчетата се отчайвам. Ние хората сме прекалено големи егоисти, че да сме способни на толкова чиста и всеотдайна любов. Или ако съществува е изключение, когато е взаимна (имам предвид, че почти винаги на едината страна и пука по-малко, отколкото на другата). За съжаление сега повечето предимно гледат да са материално облагодетелствени или с времето чувствата просто изстиват. Въпреки, че осъзнавам добре това, отказвам да го приема. Отказвам да приема, че няма да срещна човек, който истински да ме обича и на когото да мога да имам доверие, както и той на мен. Или ако успея да намеря такъв, отказвам да приема, че чувствата ни рано или късно ще отшумят. Мисълта, че някой ден ще водя оттегчителния живот на родителите си ме затормозва отвътре. Не ме разбирайте погрешно, не се оплаквам в никакъв случай, обичам семейството си и ви уверявам, че родителите ми са изградили желязно доверие и обич помежду си, но последната дума с която бих ги описала е "влюбени". А точно това е нещото, което толкова много желая да постигна в живота си. Може би повечето от вас, прочитайки историята ми ще решат, че разсъждавам детински и може би ще са прави. Просто тази тема от много отдавна ме мъчи и понеже често посещавам сайта, реших да пиша и да разбера и вашите мнения. 
Благодаря предварително на всички за отделеното време!"

Източник:  http://spodeli.net/7/story-25332.html


------------------------------ Мой отговор: ------------------------------


Миличка, ... мислите ти не са детински! Разбира се, че ще искаш една истинска любов :) Е, не си само ти, ти си само една от многото, надяващи се живота да им предостави мечтаната любов. Отговора е да! Любовта съществува, ама тя има различни форми, а тази която ти търсиш, е най-чистата й. Тя е рядкост. Чиста любов, се ражда само при среща на две чисти и откровени души! ;) Не е невъзможно, ама за да бъде нещо обичайно, пречат страховете! ... В чистата любов няма място за опасения, съмнения, или страхове. Отдаденост е, отдаденост която не е до разума, разсъдъка, или логиката, защото тази любов е необяснима. И се случва най-неочаквано. Едно торнадо, появило се изневиделица, помитайки всичките емоций и събирайки ги в една единствена, носеща името на човека който обичаш :) 

Каквото и да правиш, идва деня и този човек се появява. Отначало нещо привлича вниманието ти към нея/него! ... Имаш усещането че я/го познаваш. Че с нея/него ще се чувстваш добре. Покъсно установяваш, че имате много общо. Ииии, .. постепенно разбираш, че не става дума за обикновенни съвпадения. А за някаква свързаност, нещо невидимо!!! Така започва... ;) А ти, си на 15! Не бързай за никъде! ... Любовта има планове и за теб! ... ;)) Поживей, времето е пред теб и сама ще се увериш че е така. Виж, нали разбираш, че момчетата които виждаш, (сигурно около твойта възраст) повечето са още деца. Ама пък не е въпроса, да порастнеш телесно, а да си порастнал психически :) А това две различни неща! ... Има такива дето цял живот, няма да порастнат! ... И други, които от рано, са съзрели! За люботва е нужно да си съзрял, защото люботва е изкуство от сърцето. Ако не знаеш езика на сърцето си, не го и познаваш, и не знаеш какво искаш! ... 

Ще срещнеш! ;) А родителите, ами... живота на родителя не е лесен. Да не говорим, за безкрайните притеснения! Това се струпа. Но си права, има такива който са заедно, само заради парите. Други, по принуда, заради общо дете. Трети за да не бъдат сами. Четърти, за да не са странни за пред обществото, се обвързват, щот нали всичко така правят, да не изостанат! :)) Всичко това, не е любов!!! А студен, хладен разум и пресметливост, интереси!!! Любовта, е всичко вън от тези изброени неща! ... Двама да се решaват да бъдат заедно, защото се обичат, а не заради друго. Да създадат общо бъдеще, заради любовта си. Да имат дете, което да е плод на тяхната любов, а не на една безумна нощ! Иии тнк! ... Още нямаш много наблюдения, но има двоики, които и след години запазват любовта си, защото това е което ги е подтикнало да бъдат заедно :)


~winterfire~

Мразите ли любовта?

Въпрос на темата:

"Всяка нова любов ти вдъхва надежда, пеперудите в стамаха те гъделичкат и устните се усмихват без причина просто при мисълта за любимия човек. Поглеждаш с трепет и очакване към телефона, викаш си, да се обадя ли аз?!.., оставяш и чакаш да ти звънне той/тя, но това не се слчва... нослето увисва и тъгата изпълва очите ти, мисли объркват съзнанието ти и се страхуваш, че той/тя може да е поредната лъжа в живота ти. Претръпваш и след часове висене до телефона той/тя звънва, очакваш да чуеш думите липсваше ми, но вместо това ти задават въпроса как си? Какво прави днес? Сякаш леко измърморено под нос съвсем обичаино. Иска ти се да затвориш телефона и да не кажеш нито дума, просто да мълчиш някаде в стаичката си и леко да си поплачеш, разочарованието е болезнено страхуваш се, че никой не може да те разбере и да ти даде това, от което се нуждаеш. Казваш си няма да го/я търся повече, но липсата на любов те съсипва иска ти се да направиш нещо, но нищо не ти хрумва. Той/тя никога нямат достатъчно време за теб. В забързаното си ежедневие ти намираш начин, за да отделиш време за човека на който държиш, но отсрещната страна винаги е ангажирана, когато зададеш въпроса с какво... Установяваш, че е нещо маловажно и при желание можеше да се чуете поне. На въпроса какво стана с нас, преди не се държеше така или усещам хладнина??? Ти се отговаря с думите ИЗЛЕС ОТ ФИЛМА НЯМА НИЩО... да но отговора е незадоволителен, шестото чувство не те лъже, може би знаеш отговора но не искаш да повярваш, че отново разбиват сърцето ти, чувстваш се уморен/а поемаш дълбоко въздух и издишаш и въпреки това имаш надежда, че утре деня ще те накара да се усмихнеш истински отново!"

Източник:  http://spodeli.net/story.php?ID=24215


------------------------------ Мой отговор: ------------------------------

Не, аз обичам любовта! ... ;) И мисля, че се влюбваме 
истински само веднъж, а останалите пъти, в сравнение с истинската е са само един половинчати отблясъци, които не могат да се сравнят с истинската. Ама никой не иска да е сам, и затова си позволяваме да се влюбваме и отново! ... Не виждам причина да мразим каквото и да е. Вие не си ли задавате въпроса, защо по-често попадаме на такива, които са готови да разбият сърцето ни? Това не се ли питате, или изживявате там каквото ви донесе живота, а после на ново същото, а? Сякаш не виждате, че това е е едно "скапано" всекидневие, един линейни повторения!!! Някой да разбие сърцето на друг, ама не само вчера, или днес, а и утре и други ден... Това си става постоянно :)) Ииии.. до една възраст, примерно приблизително до към 25-30, всеки е изживял поне няколко разочарования, и разбивания на сърцето! Мога да го опиша с една дума - отвратително :D Защо така? Защо хората се нараняват, защо не си дават възможности, защо "унищожават" сърцата си!!! 

Вижте, знам че е безсмислено да го пиша, защото каквото и да се напише, в други ден, то ще е минало и никой няма да го помни, това жалката действителност :)) Дали защото не му харесва, или не му е по-вкуса, ямииии... Ама такъв е живота! Та, ... всеки който наранява, го прави за да избегне да бъде наранен! ... Защо ли? Ами бил е нараняван/а, от някой друг, който също е бил нараняван, и ето ви "глупавата" верика на взаймно нараняващи се хора, дето и сами не знаят защо нараняват, правят го - защото могат, и защото ги е страх, от какво, чудно? ! ... Мммм... чисто самовнушение си е, а понякога другия, иска да поеме контрол над нас! И да ни направи зависими от неговите капризи и желания. Да тества любовта, търпението и чувствата ни. И какво прави? Държи се по-студено и резервирано, нищо че няма причина за това. А после, се чудим кой и какво ни е виновно че връзките ни се разпадат, ами ние сами сме си виновни. Виновно е съмнението, страха че другия ще ви нарани, още преди да е имало и защо! ... Смешно е, че страха в хората, се оказва по-голям от тяхната любов! За мен това е трегедия, на хората забравили какво е любов! Ееее, някой е наранил другия преди, какво от това? Какво? :) С миналото ли ще живеете, и с миналото 
ли ще сравнявате и всеки нов обичащ ви! Замислете се и се спрете с глупостите! Защо покъсно, като изгубите човека който ви е обича, ще съжелявате, но ще е късно! ... 

Защо никога не си даваме сметка какво имаме, какво е другия за нас? Защо чак когато опропастим всичко, и го изгубим, разбираме какво е бил/а за нас? Толкова е глупаво! ... :)) И всеки следващ, прави същата грешка, до кога така бе хора, до кога? ... Това е обида, не само към самата любов, но и към самите вас! Хах, вие сами вървите против щастието си, защото ви е страх да повярвате, че можете да бъдете щастливи и че всичко може да бъде добре, без наличието на болка! .... 

Любовта не е маловажна, a е най-прекрасното което може да ни се случи :) Любовта променя границите на света ни! Придава му нови очертания, прави ни по-силни. Ама нали сме свикнали на болка и отчуждение, и се навираме сами между шамарите :)) Направo сме си мазохисти!!! Създаваме си проблеми! ... Затрудняваме което може да е добро и правилно за нас. Пречим си. Та истинският въпрос е... не мразите ли любовта, а мразите ли себе си? Че сте готови да провалите една възможна връзка, или една реализирана любов, само поради собствените си несигурни мисли. Кое е по-важно за вас? Вие сами чувствате... Имайте доверие на сърцето си :)


~winterfire~

Любовта е отрова ?

Въпрос на темата:

"Не си падам по споделянето, не съм и от затворените хора, но когато е прекалено лично предпочитам да си го държа за себе си, сама да се измъчвам, да не натоварвам другите. Не съм попадала в такава ситуация преди и може би това ме прави несигурна, на моменти жалка дори. Влюбих се истински преди две години. Много лесно се влюбвам, може би в това се крие част от проблема ми, но според мен всеки има нужда да бъде обичан, силно, истински и незабравимо, какво по-хубаво ако това продължи винаги. Не вярвам, че това се случва само в приказките, жив пример имам пред очите си с майка ми и баща ми. Моята истинска любов беше като цвете, посадихме го аз естествено бях човека, който изкопа дупката, двамата го посяхме, поливахме, грижихме се за него, понякога той забравяше да го полива, дойде момента в който не издържах и някакси, дали от зимата или от многото време, което прекарвахме заедно(заживяхме заедно след 2рия месец, нашите живееха в чужбина и си ме беше доста страх), реших, че трябва да се разделим.. той не го прие, не че и аз го приемах, 9 месеца от живота ни, бяха изпълнени с толкова много неща, нови за мен. След раздялата не спираше да ме търси, аз не спирах да отговарям. Всяко момиче би очаквало нещо романтично, а не пиян глас в 3 сутринта и думите напих се заради теб, както и да е поне сълзите са били истински. (не съм много сигурна, защото живееше в нас, имаше и моменти в които общо взето си го издържах, не съм сигурна дали парите или обичта ми му липсваха). Бях доста объркана, събрахме се след около месец, доста странно едно такова никакво, естестено пак аз бях тази която отиде при него. На същия ден вечерта излязох с приятелки и срещнах едно момче, продължихме да се виждаме 3-4 месеца, а истинската любов остана някак си в миналото, опитвах да го забравя, а той да се самоубие, поговорихме и след като разбра, че имам друг реши да избие вратата на съседите и да си тръгне. Не го виня, но ако искаше да е с мен нямаше да дойде отново пиян и да ми реве, нуждаех се от нещо по-силно и мъжко ако щете го наречете. За известно време спряхме докато не заминах, в момента живея при родителите си на 3 хил. км. от него, започнах пак да му пиша, и така в продължение на 6 месеца отново не спирах да мисля за него, да му званя, да си пишем, че се обичаме и неможем един без друг... приказно, дали? Върнах се в Бг точно на рожденния му ден, каква случайност!? Обадих му се видяхме се, но някакси не ми беше много до него исках да съм с него но на сама да си поговорим и да решим какво ще правим, но в този момент имах около час с най-добрата ми приятелка която заминаваше да работи в чужбина, и имах нужда да се видя с нея той си беше там и му казах, че утре ще поговорим. Въпреки, че точно в този момент имах чувството да ми каже ела при мен или нека отидем у вас, за покаже че е до мен, не става обаче както аз искам, и така тръгна си и на следващия ден имах ужасно мн задачи, братовчедка ми дойде с която не се бях виждала от година и излязохме на дискотека, проблема е може би, не че в това че не му званнах, а в това че бяхме с въпросното момче с което тръгнах след него, чисто приятелски излезнахме, но от къде да знае момчето, решава да ми го върне като ме изтрие от великияя ФБ и да се обвърже с някакво друго момиче, та чак поема и беше написал. Боже мойй.. Изяснихме се дни след Нова година. Но както винаги не съм разбрала, че човека си е бил с нея. Преди седмици след отново писане, не беше често признавам, но два-три пъти седмично влизах да разбера как е и да му кажа че не спирам да мисля за него, естествено от него получавах същото, но дойде и момента в който ми каза, че искал да си останем приятели бла, бла, бла и че бил още с въпросното момиче, толкова странно ми го каза, че дори самата аз още не мога да разбера, уж можел да бъде обвързан с всеки, а обичал само мен!? Винаги щял да ме обича, а аз го потърсих да му кажа, че ще му купя билет да дойде при мен! И защооо?? Няма да намеря отговор никога, може би се крие някъде в лъжите, които никога няма да разбера. Искам максимума от живота, боря се за това и уча, не мога да разбера когато искаш да дадеш сигурност и бъдеще на някого, който твърди че те обича защо не поеме риска и да бъде с теб, а да се залъгва, че обича друга.."

Източник:  http://spodeli.net/4/story-24968.html


------------------------------ Мой отговор: ------------------------------

Еха... пак за любовта :) Защо винаги търсите вината в любовта? Когато тя е което се създава от двамa ви? ! ... Миличка, прочетох историята ти с голям интерес, и не виждам защо се вайкаш? В какво се колебаеш? И кое не разбираш? Ха, знам, че си изживяла много... друго се е променило, ... и както често го има, била си несигурна. Ама къде според теб е грешката? Любовта не е отрова! Любовта е най-прекрасното което може да сполети човек :) А ти си объркана, и сега се нуждаеш от някой до себе си - по-точно този някой да е той :) Чувстваш се сама и пренебрегната, чувстваш се наранена! Но от какво? Виж, помисли, връзката е възможна, само при взаймно съгласие! ... Ееее... което те дразни, което те смущава? Че той сега е решил да бъде с друга, а на теб не обръща грам внимание! ... Ами то и неговото не е чудесия, защото със сигурност и той е допринесъл за да се доразделите. Но въпроса е как започна всичко? ! ... :) Била си с него, имала си го, защо поиска да се разделите? Може би не си съзнава любовта си, а сама казваш колко нови неща си изпитала! Значи ти е харесало, била си добре с него! :) Къде е бил проблема, какво като е било зима? ! А родителите ти далеко? ! Какво общо има с решението ти да го оставиш? А? ... Не разбираш ли, че ако нараниш някой който те обича веднъж, доверието се разклаща! А ти два пъти си се разделяла по свoе желание с него! Май не знаеш какво искаш? Дали не е така? ! ;) Чувствата не са играчка, нито монополи, та да прехвърляш сърцето и разума на един от единия сектор към другия. Така не става! ... Кажи, щом два пъти си го наранила, как очакваш така лесно да се върне при теб!!! Че те обича, мда, но и се съмнява в теб, защо ли? Еми че, ако се върне при теб, може отново ще се повтори същото! ... ".. не мога да разбера когато искаш да дадеш сигурност и бъдеще на някого, който твърди че те обича защо не поеме риска и да бъде с теб, а да се залъгва, че обича друга.. " Когато обичаш някой, не го нараняваш!!! :) Или ако го нараниш, му се реваншираш чрез повече любов! А страни ли от теб, бориш се за него/нея. Иначе каква любов, ще е? ! ... Просто е загубил доверие в теб. Какво като те обича, с какво твойте действия показват че го обичаш, и че няма да се повтори същото? Помисли над това! ... Достичка си несигурна, да се бориш за живота не е всичко, ако не можеш да отстоиш и запазиш любовта и сърцето си. ~winterfire~

 

Детето ми е асоциално.

Въпрос на темата:

"Здравейте аз съм мъж на 44 години, женен с две деца. Искам да ви споделя някои неща за сина ми. Той е на 17 години. Учи в езикова гимназия и мисля, че е асоциален. Сутрин става отива на училище, връща се сяда пред компютъра ляга събужда се и все така и така. Няма приятели, не излиза навън абсолютно, случвало се е през летните ваканции да не излиза навън дни наред, дори и до магазина. Просто ми мъчно някак си как да ви обясня не знам как да опиша чувствата си. Досега не е имал нито една приятелка, което не е нормално за младо момче на 17 г. Не ходи по дискотеки и заведения както връстниците си. Аз когато бях на неговите години какви ли не работи съм вършил. Бях борец имах много добри приятели жените никога не са ми липсвали абе с една дума си изживях младостта на 100%. Но той имам чувството, че просто си пропилява живота, времето просто отлита от неговите ръце. Срамежлив е, не обича да говори много, дори и с нас - родителите си, камо ли някой непознат. Обожава футбола цял ден чете футболни статии гледа мачове и играе Фифа. Обича да слуша рок музика най-вече Ред Хот Чили Пепърс. Едно от редките моменти когато го виждам усмихнат и доволен е когато слуша тази банда. Друго не знам какво да кажа за него гледа телевизия или си е пред компютъра - това е. Племенникът ми играе футбол в школата на Литекс, синът на съседа е колоездач някъде из чужбина. И като почнат така как синът им вкарал гол на Левски или ЦСКА пък другия участвал на състезания във Франция и накрая попитат "Какво прави твоя син" аз отговарям -Ми нищо, добре си е учи си.... друго няма какво да кажа. Оценките не са му кой знае колко добри междудругото, но никога не бих му се сърдил за това аз едвам едвам изкарах средното. Когато си говорим със съпругата ми за него тя непрекъснато повтаря едно и също. По-добре да си седи по цял ден вкъщи от колкото да стане наркоман или разбойник и да го гледаме по новините как е пребил някой си и да ходи по затворите мрън мрън мрън. Да ама не е така. Не дай се Боже примерно ако речем утре умре какво ще стане? Какво ще разбере той от този живот? Какво е изживял какво е постигнал? За радост нямам финансови проблеми, и със здравето съм добре. Имам си хубава работа, макар и не много умна, но хубава жена, като цяло съм си доволен от живота, но напоследък като се замисля по тази тема за сина ми просто не знам какво да направя. Мъчно ми е за него. Моля ви хора дайте някакви съвети."

Източник:  http://spodeli.net/story.php?ID=24254


------------------------------ Мой отговор: ------------------------------


Дааа... вие на неговите години може много неща да сте правили, и загрижеността ви е съвсем уместна :) Ама явно за него нещата са различни, и за му помогнете, за да го "събудите", както се казва от летаргията в която "живее", е добре първо да го се опитате да го разберете! :) Така де, в какво се корени проблемът му? Защо се държи така, защо се е дистанцирал от връстниците си? Разбиратe ли, със сигурност не е така просто за да се установи защо постъпва така! Могат да бъдат много причини. Децата на неговата възраст да се държат зле с него, и това да го кара да губи желание да общува! Ако са го отблъскали, или обиждали често. Или просто не знае какво да прави и как да се включи в тяхните среди? Много деца, израстват отчуждени от социалните среди, но не е защото така искат? А защото хората на които са попадали, не са им откликвали, и са 
се държали неприятелски с тях, което ги е накарало да се затворят в себе си, да изгубят вяря че има и други хора. Да срат да имат желание, като губят и доверие в другите! Хммм.. нагледно при е един страх, че ако опитат с друг и му се доверят, другият ще предаде доверието им. Или че с нещо няма да ги хареса. Глупаво, но глупостите от някой хора в социaланата среда, отношението им, водят и до тази глупост :))

Чудесно е, че сте баща, вълнуващ се и загрижен за детето си ;) Напоследък, си е рядкост, да се види, загрижен родител и неговата загриженост! ... Синът ви, има затруднения в общуването, но са поправими! Никой не се ражда асоциален, обществото ни прави такива. И който пожелае може да се промени :) Хммм... по-притеснително според мен е, че неговото може би отива към ту депресия! ... А депресията е обвързана и с тъгата и отчаянието. Но заниманията му, го спасяват от тези неща поне за сега! ... Предполагам, подържа контакти и общува през нета, е да, но нещо го прави неуверен в себе си, липсва му самочувствие. И ето защо си няма и приятелка! Хах, самочувствоето би го улеснило в общуването, защото ще спре да му пука, кой какво мисли за него! И няма да обмисля преди да говори, а така няма и да се притеснява :)) Абе ще му е по-лесно. А да, работата с липсващата приятелка :D ами това на днешно време, ако не стане от само себе си, ще е като мисия от Земята до Луната :D Хюстън имаме проблем :)) Просто сегашните момичета, около неговата възраст, имат доста завишени критерий за момчетата! И той като по-затворен, няма да има никакъв шанс да създаде връзка, освен като не се окoпити малко, и обнадежди в себе си :-) Да кажем, момичетата като за него, търсят момчета дето да ммм... са по-интересни, да имат свой занимания, и да са добре изглеждащи. Това ги прави харесвани! ... А след като прекарва повече сам, ще го мислят за скучен, и за не интересен! ... 

В никакъв случай не го притискайте, за да не се изолира още повече! Когато някой е "затворен", настроението му е много деликатно. Той се нуждае от занимания, от да разтовари това което му се трупа от вътре. Даaa, може да не виждате, но много неща му се трупат, първо защото си стой сам, не общува, не споделя, и сещате се как бавно, бавно се създава един голям душевен и емоционален товар вътре в него. Това му пречи! ... Нуждае се от хора с които да се разбира, от да се запознае и да общува! Но самият той или не знае как да го направи, или не вижда походяща среда и обстоятелства, а иначе се притеснява :)) Та... ето една добра идея :) - за да излезе от вкъщи, и да бъде повече с хора, запишете го някъде да спортува, не бива да е насила, е да го накарате сам да си поиска да го прави, като му дадете и предложите възможносттa! ... За нещо което ще му хареса и допадне. Абе и преобикновения фитнес да си е, пак ще има причина да излезе и да бъде сред други хора. 

Хах, затвореност се преудолява, с повече общуване и престой сред хора :) А за приятелка, амииии... ако се запише на танци, изобщо някъде където ще има момичета, може и да си намери приятелка :) Дано само да няма проблем в общуването с противоположния пол, но и да има, сам ще го превъзмогне. Ако имате познат, които пък да има дъщеря приблително на неговата възраст, ммм, може да го запознаете с нея! Само че е хубаво да е по-индиретно, защото децата изпитват доста притеснения, и срам, ако се докачат или станат пряка тема, техните чувства или емоции, свързани с противоположния пол! ... :)


~winterfire~

Мъжете - ужасни същества!

Въпрос на темата:

"Тук не съм за съвети, просто споделям какво мисля и чувствам към мъжете!
Всички до един сте еднакви! Всички! Мразя ви, вие сте най-долнопробните същества на тази планета. Не мога да повярвам, колко подли можете да бъдете, колко "искрени" също...
Въобще можете ли да обичате? Хванете се с някоя и на следващия ден й изневерявате с друга... И защо?! После ние да страдаме. Вие сте неблагодарни същества, не трябва да бъдете обичани, напротив - трабва да бъдете заличени просто.Писна ми от това, че когато видите жена с големи гърди и задник веднага си мислите за секс с нея, въпреки, че си имате приятелка!Съвет към дамите: Не се влюбвайте, ще бъдете наранени, унижени и ще страдате много! Недейте, живейте си живота без тези ужасни същества и ще бъдете много щастливи!"

Източник:  http://spodeli.net/story.php?%20ID=24057


------------------------------ Мой отговор: ------------------------------



Ей хора, нужно ли е да се излива негативност? :) Какво ще промени негативността? ! ... Едната страна пак ще си мрази, другата също, не е това начина :) Знам, че тук имате възможност да се позабавлявате, като напишете на всеопрочитание, което ви тормози и мислите от много време на сам. Ама хайде, нима с гняв, ядове и глупости, ще стигнете до решаване на вашите проблеми! ... А решаването на проблема е в разбирателството ;) Да намираш решeния, дори и когато са трудно видими! Един вид да се примириш с нещата до тук и да продължиш напред по-нов начин. Нали? Защото какво ви очаква, ако все си го карате постаро му? ! ... Същото, на който са изневерявали, пaк изневери, а който е сам, отново да си бъде сам! ... Е, не искате да е така, нали? Еми направете нещо де :) Променете свойте критерий и принципи, излезте от "скапаната" рамка на "глупавото" ежедневие. Правете каквото преди не сте, бъдете каквите преди не сте били. 

Разширете свойте възможности, и имайте очи и за другите типове хора! ;)) Тая земя, да не е населена само от еднакиви еднолицеви същества, дето излизат от калъп с 
надпис, за "загубен вил"! ... Стегнете се, живейте, и всеки 
вaш ден, може да е началото на вашето щастие, но моля ви, само едно, не бъдете наивни, не очаквайте много, не искайте преди и да дадете, и в никакъв случай, не се самовъзгордявайте, ясно! Ако вземете в предвид тези неща, вие ще промените живота си, и проблемът ви ще изчезне, а решението ще се появи :)

Еее, ... авторката наистина, доста неправилно е обхванала всички, там където е само конкретен човек за нея! Но аз не я съдя, защото я разбирам!!! ... Когато страдаме, или се ядоваме, казваме неща които не мислим, а покъсно се осъзнаваме и разбираме че сме постъпили грешно :D Ха, е да ама в случая, авторката го прави, защото за нея така се разтоварва от напрежението в себе си, това и помага. А че не е права да вини всички, то е ясно :) Обаче, прави ми впечатление как ние като хора, или не, не, по-скоро като българи се обединяваме, само когато има нещо негативно, или в омразата си! Това също не е правилно! Защо омразата ви обединява? Защо? Кога веднъж ние българите се обединихме за една положителна и полезна кауза, кога? Разочаровам се, че така се случва! Е да, всеки има тежък живот, и айде всички да са ни криви. И да се оплакваме наляво и надясно :)) Така не става - има проблем, търси се решението на проблема, а не да се злаива с тон други проблеми! ... Авторката каквато и да е, се нуждаеше само от някоя и друга добра дума и малко успокоение :) Едва ли е лош човек. Та, повечето мнения които се изредиха, бяха полезни от към да се види на кой какъв е живота, но едва ли са помогнали на авторката. 

Дамм.. според мен е глупаво да се делим, на мъже и жени, живеем в един свят, и отдавна се твърди че има равноправие! Дали е така наистина, често виждаме обратното но.... е добре да сме стремим да бъдем хора, да бъдем човечни :) Не сме единствените с проблемите, всеки има свой проблеми, всеки е човек, и както ние искаме да бъдем разбирани, хах... същото ще иска и другия ;)) Та, уж сме в равноправен свят и тнк... Реално всеки ден се дискриминираме, просто не търпим това което не ни харесва, не че има основателна причина! А не сме свикнали с различното и си караме по старо му :D Нищо чудно, че проблемите ни се повтарят постоянно! ... 

За конкретния тип момчетата/мъжете, писали мнения - ами кофти е, да! Не ви забелязват, не ви дават дори шанс... А директно ви режат... Ами момчета, какво да се 
прави? ! ... Вие пък, не се предавайте де, не става с една, не става друга, голяма работа! ... :)) Продължете напред, пък все някое момиче, ще ви види, все някое 
момиче, ще е като вас, или поне ще търси и иска да опита с човек като вас! Това е в най-общи лини. За много млади, любовта е само една красива дума, и живота им се свежда до безразборни връзки, без никакъв смисъл!!! А вие постоянно търсите отговора защо тях, а не мен? ;D Отговора е очевиден, и започва от далечното минало... Първо споменах за равноправието, днешната жена, израства по-свободна, и често с голямо самочувствие, донякъде заради красотата си, и вниманието което и обръщат другите мъже. И това не просто повишава нейното самочувствие, но и я кара да се възгордеее, и да счита светните и по-обикновенни момчета за нещо по-малко и недостойно за нея. 

Ще бъда честен, справедлив и обективен в съжденията си ;) За мен равноправитето е хубаво нещо, и се радвам че жените са отстояли свойте права. Защото те не са само тяло, но и интелект. Обаче, ако бъдa откровен, в сегашното, жената вече има повече свобода от мъжа :)) Като красотата и може да и отключи много врати, без дори да направи нещо специално. С това не жалвам мъжете, те си имат други плюсове. Та сегашната жена, е доста своеволна, и може да се сравни с една буря или природна стихия от свобода, и много емоций и чувства, разпилени и носещи се повечето пъти, не знайно на къде, като есенни листа по устието на река. 

Не ви върви момчета, защото искате нещо с повече, точно с по-освободени момичета! А те, са заети, с по-освободените момчета :)) Защо го правят ли? Едно момиче, за да порастне и да стане жена, прави и много грешки. Впуска се в някой авантури, не че ги е планирала. А заради самите усещания, с надеждата за чувства. Тя знае, че ще допусне грешки, но всеки път ще се надява, че с това момче, нещата ще са различни. А ония, разкрепостените, ми те са по-смели, на тях не ми дреме, те я заговарят, тя и се слагат, и на нея и хареса вниманието, и нали момчето е харесвано от да кажем 1, 3, 5 други момичета. И тя ще се реши да тръгне с него, нищо че може да е пълен "идиот", или изпозвач, първо, че ще придобие по-голямо самочувствие, като я видят с него. И второ, че той има опит, тя така ще мисли, че той знае как да се държи с момичета, и ще я прави по-спокойна! ... Абе донякъде си е чиста наивност! Разбира се, че момчето не се оказва, каквото на нея и се е искало. Но на момичето и харесва, да е всред групи от много хора, да бъде нещо като център на вниманието за някой, който е много харесван. Разбирате ли? Един ден това момиче, пораства, и си дава сметка, че е допуснала много грешки, но те са били част от нейния жизнен път! От пътя и на изразтването :) А едно момичето иска да опита от много неща, преди да порастне! Та изглежда, голям процент момичета, имат мечтата, да 
намерят момче, от типа който казвате че избират, и да го променят. За тях може би, това е разбиране за любов. Нещо като, любовна мечта :) И тя която и да е, тръгва с 
такъв, вярва до край че може да го промени, ама нищо не се получва! ... Покъсно тръгва пак с подобен, не че му има вяра, но е свикнала с такива. И така... Когато разберете една жена, ще имате и правилния поход към нея :) Жените не са толкова сложни същества, колкото ги описвате, те чувстват, значи за да ги разбирате, ще вие нужно да ги разбирате с чувство ;) Лично според мен, ако вие жените, занижите с малко вашето самочувствие, ще попададе на по-свестни мъже :)

Оккк, но какво да кажем за мъжете! ... :)) Изключвам мачовците, тях горе ги споменах. Всички срамежливи, самотни, притеснителни, и тнк... Ами вземете се обиграйте малко :)) Когато и на вас спре да ви пука, притесненията ви ще изчезнат. И ще започне да ви върви :) Жените не отделят време за вас, тъй като не им се струвате интересни. Изглеждате им, свити, сиви, скучни. За съжаление, ако не показвате себе си, няма как да стане "купона" :)) Не сте ли забелязали, всичко е в рекламата! ... Тъпо, но факт! ... Ако нищо не правите, нищо няма да става. А ако при вас момичета се изяват като "резачки" :D то ще е защото, им се струвате мнителни, странни, и несигурни. Да понякога, е направо странно, че са готови да се доверят на един безхаберник и отвореняк, пред едно нормално и стойностно момче, с което биха имали и за какво да си говорят, а не само останалото ;) Покъсно - за жената нещата се променят и тя търси по-сериозни неща, но вече пък се ориентира само към мъжете които са стабилни в живота, защото ще иска да създаде семейство, да има деца, да не остане сама! ... Това е нещо като даденост в жената, все пак в нейните инстинкти е заложено да стане майка. И тя изхожда от тези вътрешни усещания. Като отново, се хваща с някои, които отново могат да се окажат неподходящи :)) А повечето мъже, както и преди казах, те са лесни! ... На тях им стига една красива жена, без значение коя е, за да искат да бъдат с нея. Стига им, че жената е жена, че ще има секс, и вече са вързали и 
цъфнали! ... За жената което търси стабилност, нещата не 
стоят така. Тя е на друга вълна. 

И като съм съм се разговорил, изведнъж ми хрумна въпроса, е след като жената винаги избира, и прави често грешки в изборите си, тогава кога една жена изживява истинска любов? Защото, като се почне с началните леки връзки, до покъсните с неподходящия, и къде е любовта? Имам усещането, че жената се влюбва по-често в свойте фантазий и образи на как вижда един мъж, на место в самия мъж, за да разбере дали наистина е такъв! ... Та мисля, в тeзи връзки, "любовта" е едностранна, той може да я наранява, но тя го обича, защото така и се иска! И ето как се разбира, че всичко зависи от жената, тя определя дали да обича, дали връзката ще стане, дали ще му позволи той да я обича. И дали ще даде възможност на някой си друг. Всичко това, зависи не от мъжа, а от жената. Мъжът само предлага себе си и любовта си (тук имам предвид любеният мъж, а не който си търси просто жена), жената решава дали ще го избере, пожелание, обикне, дали да се отдалечи, или 
да бъде с него. 

Има друг тип, мъже, има и друг тип жени. Но не е въпроса да си казваме че ги има! Ами излезте, или напрaвeте така, че да се запознаете с такива. А случи ли се да ви потърсят тези други :)) Не ги отбъсквайте, защото с тях може да изживеете нещо различно и красиво, вие решавате! ... ;) На место да се мразите, вземете се обичайте ;D


~winterfire~

Малоумна игра?

Въпрос на темата:

"Такаа.. запознахме се с нея от сайт за запознанства. Знам тъпо е ама кво да се прави, свестна е. Говорихме си много обширно на всякакви теми, тя ми каза че си нямала приятел. Та да карам по същество, след първата ни среща казахме си айде чао пак ще се чуем, нали обичайните неща. На следващия ден тя ми писа в скайп и ме пита "кво правиш". И аз нали се кефя някъв щото все пак момиче да ме потърси си е постижение. Пак говорихме малко (аз да отбележа изобщо не се натягам, само правя тук таме по някое комплиментче иначе това е). И така аз изчаках 2 дена и й се обадих по тела хем да я чуя хем да я питам да се видим пак. Тя отказа щото имала работа. Хубаво... След 2 дена пак се обадих и пак така заета. И аз реших малко да и дам време да позатихнат нещата. И минават 6 дена. Звъня аз и тя не ми вдигна. Реших повече тоя ден да не звъня и пробвах на следшащия ден и тогава пък ми затвори. Смисъл защо де? И понеже момичето много добро впечатление ми направи като си говорих с нея аз естествено реших пак да звънна след 2 дена. Този път вдигна някво весело такова "ее здравей как си" и почна да ми говори все едно е в екстаз. И аз да не се заяждам само я питах къде се изгуби тия дни и тя ми каза само че мн работи имала на главата и аз и намеквам че искам да я видя и тя казва "оо непременно само да мине тая седмица и ще ти се обадя за по кафенце". Еми седмицата мина даже тече втората и нито следа от нея. Тя е*ава ли се с мен според вас? По-добре жени да ми отговорят че те по я разбират тази малоумна игра. ПП: И двамата сме на по 20 години"

Източник:  http://spodeli.net/story.php?%20ID=24268


------------------------------ Мой отговор: ------------------------------

Достаааа... седмици могат да минат, докато осъзнаеш какво става, а? ! ... А хич не е сложно за разбиране :)) Как сте се запознали, има ли значение? Да днешно време много хора се запознават именно през нета, защото е ерата на "мрежовите" хора :D Шегата на страна, ама няма тъпо в начина ви на запознаване! Не там е причината за държанието й ;) Слушай, тя е излязла с теб от любопитство, за да види какъв си, и с надеждата че може да изпита някакво ново силнo усещане, нова тръпка. Ха, ами явно сте се спогодили, намерили сте си общи приказки, и е била в началото с настроение и добро предразположение към теб! ... Та... минава време и виж кaква ти е съществената грешка. Не е голяма, ама е очевидна! ... Защо си правиш големи очаквания, когато още не си "спечелил сърцето" й, ммм? :) 

Хах, преди да се впусна в основното, ще кажа нещо странично! Ей хора, казах ли ви че ще се появи подобна 
тема :)) и като гледам, минаха приблизително 3 дни... За какво ви говоря ли, ами че за темата, "Поредната тема против женските номера".... :)) 

Ехааа, теорията ми се потвърди ;) И какво? Човешкото поведение, е низ повторения! Кофти, ама има и своята положителна страна. Тамън ако сгрешите след приблизително 3 дни всичко ще се повтори отново и ако и вие не се повторите отново, ще имате шаса да го поправите :)) Eгати кефа!!! Жалкото е само, че това доказва, че хората живеят "немислещо", и не отчитат причините и следствията в живота си! ... 


Та до къде стигнах... до нея, аха! ;) Според мен голяма грешка е че си оставил срещата ви да се развива според  "обичайните неща". Защо всичко трябва да е обичайно? Ти 
себе си ли и показваш, или някакви "заучени традиционни фрази и държание като за среща"... Какво би си казала тя, ами... "той е готин, ама в него има нещо изкуствено, всичко мина твърде гладко и добре... хмм.. " за едно момиче, и твърде добре, ще е странно! 

Разбираш ли? ! ... Направил си и добро впечатление, колкото да те потърси, но не достатъчно добро, за да има продължително желание да те види ;) Даваш ли си сметка, на седмица, или месец, едно красиво момиче, колко срещи има, с момчета които също следват някакви "обичайни репертуари". Ще и стане скучно и досадно! Защото момичетата не следват специална програма, а реагират в зависимост от реакцийте на момчето! ... Казано иначе, каквото покажеш, това и ще последва, стига тя да вижда точно каквото и ти си мислиш че правиш! ... ;))

Хммм.. Друго, "момиче да ме потърси си е постижение. ", така е, ама ако те потърси по телефона. А тя къде теб? По skype, това не е постижение, а една нормална случка! 
Като че ли, при теб това се случва рядко! ... Сетила се е за теб, решила че ще е добре да те опознае, като и е било интерено, какво ще и кажеш. Защо си чакал дни? 
Можел си и предложиш среща, още щом тя те е потърсила, било е най-подходящия момент!!! Била е в наструение, а ти знам ли, май не си събрал смелост, опасявал си се да 
не те отреже изведнъж! А виж какво е станало :D Проблемът е че си чакал, как мислиш е възприела тя това, а? Ами че не те вълнува, че я търсиш само когато си на кеф! Което за едно момиче, предполагащо че го харесват, е неприятно. Иии.. хоп идват и оправданията от труда на че е заета, има работа и тнк, което може и да е истина. Но сам знаеш, че ако някой иска нещо, намира и начин, а не казва да и после нищо! ... Защо постъпва така с теб ли? Защотo с привидната си незаинтересуваност, когато тя е проявила своята, си я отблъснал. Еее, възможна причина би била и че си е намерила друго момче, и не иска да ти дава фалшиви надежди! Дано да си чат :D 

Човече, не, не се е*ава с теб :)) А се опитва деликатно да ти каже, че не иска да излезе с теб! ... На место да ти се развика, и да ти тресне "телефона". Може да не е за постоянно, но за сега така стоят нещата. 

Това го посвещавам да момичета които не знаят защо много момчета постъпват така "глупаво" и не разбират от намеци! Скъпи момичета, те разбират, но им е трудно да повярват че това им се случва! ... Защо ли? Ами правили са да кажем много опити да се сближат с момичета като вас, ама нищо не им се получава. Срещат само стени и крепости :D И както на вас, не би ви харесало да сте сами, така и те не биха искали да са сами. И затова опитват с вас. Надяват се, че може би бихте склонили и да направите един вид компромис за тях. Какво да се каже! ... Вярно е, че така се защитавате от натрапниците и според мен е правилно ;) Ама стават и грешки, а има и изключения! Защото може да ви е трудно да го повярвате, но в даден момент вие свиквате да казвате "не" и да пренебрегвате! И да кажем, срещате някое момче, което ви е трудно да го опознаете, за ден, два, но нали имате и много други обожатели, и нямате време да види какъв човек е! Та какво става? Набързо го подминавате, поставяйки го редом до натрапниците и досадниците! А покъсно, пишете теми, че не откривате момчето за вас, че всички искат само секс от вас и тнк. Да, но сещате ли се, че може в бързането си, да сте отхвърлили човека за вас :) И такива неща се случват! Филмите са хубаво нещо, ама не очаквате само принца на белия кон, да е някакъв принц - чаровен, с девет коня, и десет планини кралство :)) Не се вглеждайте само в изглеждащите като филмови звезди! Търсете вашия принц, не във външността, а в сърцето! ... И едно малко съветче, някой са с пълнеж, че и глазура, и не може да бъдат разбрани изведнъж! Така че, внимателно в преценките, за да неизгубите правилния за вас човек. 


~winterfire~